БРАЧЕН ДОГОВОР

1.С новия Семеен кодекс от 2009 г. вече имате право да сключите брачен договор. Договорът може да бъде сключен преди или по време на брака, като името му е „брачен договор“, независимо от това кога е сключен. Такова нещо като „предбрачен“ договор не съществува.

КАКВИ УГОВОРКИ МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ В БРАЧНИЯ ДОГОВОР?

- уговорки относно имуществени отношения между съпрузите, относно вещи, които вече са придобити, но може да се промени собствеността им

1.1 Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. Това означава, че с брачния договор  собственост може да бъде прехвърлена от единия на другия съпруг изцяло или да бъде учредена обикновена съсобственост, но уговорка, че предбрачно имуществено на единия става съпружеска имуществена общност, е нищожна и няма да произведе правно  действие.

2.1 Имуществените отношения на съпрузите могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими, например:

“Движимите вещи, закупени по време на брака, стават съпружеска имуществена общност”

“Недвижимите вещи, закупени по време на брака, стават собственост на съпруга, чиито средства са вложени в покупката.”

3.1 Съгласно чл. 37, ал. 1 от Семейния кодекс встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения по между си с брачен договор.

чл.38 СК се предвижда възможност да бъдат уредени правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака; начините на разпореждане и управление с общото имущество; участието на страните в семейните разходи и задължения и т.н.

Така например относно придобиваните по време на брака права са допустими следните уговoрки:

3.1.1  Придобиваните по време на брака движими и недвижими вещи ще бъдат собственост на съпругът, който ги е придобил;

3.1.2 Придобиваните по време на брака движими и недвижими вещи ще бъдат общо притежание на съпрузите при равни дялове или при дялове 2/3 – за съпругът и 1/3- за съпругата;3

3.1.3 Придобиваните по време на брака движими вещи ще бъдат собственост на съпругът, който ги е придобил, а придобиваните недвижимите вещи ще бъдат обща собственост при равни дялове;4

3.1.4  Придобиваните по време на брака движими вещи на стойност до 1000 лева ще бъдат собственост на съпругът, който ги е придобил, а придобите движими и недвижими вещи на стойност над 1000 лева ще бъдат обща собственост при дялове ? – за съпругата и ? – за съпруга.

4. В брачния договор могат да се посoчат мотивите на подобна уговорка – например съпрузите приемат че допринасят за придобитото имущество с относително равни дялове и за това приемат, че всичко придобито ще бъда при равни дялове. Или съпрузите приемат, че приносът на единия от тях в придобиваното имущество е по-голям и за това избират този съпруг да получава по-голям дял от придобитите имущества. Целта на подобна уговорка личи най-ясно при възникнал спор между съпрузите, който спор може да бъде отнесен за решаване от съда. Както всеки един договор, волята на страните, вложена в брачния договор подлежи на тълкуване от съдията – когато страните са посочили мотиви за включването на дадена уговорка, те могат да разчитат в по-голяма степен, че съдията ще даде правилно тълкуване на уговорката.

УГОВОРКИ В БРАЧНИЯ ДОГОВОР ЗА ИМУЩЕСТВО ПРЕДИ БРАКА И ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

5. Относно придобитото преди брака имущество страните могат също да включат най-различни и разнообразни уговорки.С брачния договор притежавани от единия съпруг движими или недвижими вещи могат да бъдат прехвърлени на другия съпруг. Това е напълно допустима уговорка, въпреки че прехвърлянето на недвижим имот става с нотариален акт, а формата на брачния договор е по-лека – нотариална заверка на подписите и съдържанието. В случай, че брачния договор се сключва по време на брака и досега имуществените отношения между съпрузите са уреждани от законовия режим на общност, страните могат да прекратят действието на този законов режим, като с брачния договор могат да се разпоредят в полза на другия съпруг с част или с всички от получените дялове от общото имущество. Ето как би могла да изглежда подобна уговорка:

5.1 Страните се съгласяват придобитите по време брака движими и недвижими вещи в режим на съпружеска имуществена общност да преминат в обикновена съсобственост при равни дялове. /В случай, че страните са придобили недвижими имоти, последните следва да бъдат индивидуализирани/

Съпругата прехвърля /безвъзмездно или срещу определена цена/ правото на собственост върху собствената си ? от следния недвижими имот /тук отново е нужна индивидуализация на недвижимия имот/

6. В закона е посочено, че в брачния договор страните могат да уредят участието си в участието си в  разходите и задълженията. Някои автори дори приемат, че страните биха могли да уговорят разделно поемане на задълженията за задоволяване нуждите на семейството и че подобна уговорка би могла да бъде противопоставена на бъдещите кредитори на съпрузите. Допустимостта на подобна уговорка е изключително важно, тъй при законовите режими, съгласно чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от СК, съпрузите отговорят солидарно за задълженията, поети за задоволяване нуждите на семейството. Единствено брачния договор позволява да се преодолее тази законовоуредена солидарност между съпрузите.

7. Възможно е също така да се уредят и имуществените последици след прекратяване на брака, като по този начин биха могли да се преодолеят споровете, които често възникват при подялбата на имуществото по време на развода. В такива случай в бракоразводното решение се препраща към сключения брачен договор.

8. Какви уговорки не могат да се правят в брачния договор?

В брачния договор не може да се включат уговорки, които регулират неимуществени отношения, като например:

8.1 кога и колко често брачното ложе ще се ползва по предназначение;

8.2 какво ще бъде поведението към родителите на другия съпруг;

8.3 кой съпруг ще си играе с децата;

8.4 кой съпруг ще разхожда кучето;

8.5 кой съпруг ще върши домакинската работа и др.

9. Брачният договор не е завещание, ето защо не  можe да има клаузи в случай на смърт.Това по същество означава, че уговорки, направени по повод смърт ще бъдат нищожни и няма да породят правно действие. 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.