ДОХОДИ С НЕУСТАНОВЕН ПРОИЗХОД

По искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на същия съд е образувано тълкувателно дело за приемане на решение по следните въпроси: 1) Налице ли е законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, представляваща установен при ревизията недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства, осигурили въпросните разходи, респ. укритите доходи, вследствие на постъпили в патримониума на физическото лице – ревизиран субект парични средства от различни източници в страната и/или чужбина, но недекларирани от него? 2) В тези случаи, чия е тежестта за доказване на посочения факт в съдебното производство по оспорване на ревизионен акт, с който при посочените фактически установявания, са определени осигурителни задължения по чл. 124а от ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.?

Върховните съдии се произнасят единодушно в Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. д. № 8/2020 г. на Върховен административен съд, че:

1. Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 2 и т. 7 от ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства, осигурили въпросните разходи.

2. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посочения факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 2, т. 2 и т. 7 от ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а от ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист.  Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й