ЕКОЛОГОПРАВЕН СТАТУС НА БЪЛГАРСКИЯТ ГРАЖДАНИН - ОСОБЕНОСТИ 

Конституционният съд в практиката си приема, че чл. 55 от Конституцията издига в основно човешко право правото на гражданите да имат здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, а чл. 15 от Конституцията задължава държавата да осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Правото на гражданите да живеят в околна среда, която да отговаря на изискванията на чл. 55 от основния закон, както и да изпълняват задълженията си индивидуално или съвместно да опазват и подобряват околната среда в полза на сегашните и бъдещите поколения, законодателно е обезпечено с най-висшата форма на защита – съдебната.

В правната литература се приема, че при упражняването на екологичните субективни права и изпълнението на екологичните юридически задължения е необходимо да се отчита взаимната връзка между компонентите на околната среда. Реализацията на тези субективни права и юридически задължения изисква и наличието на определен минимум знания в областта на екологията като комплексна по своя характер наука. В тази насока важен фактор е екологизацията на образованието, вкл. юридическото, възпитанието и културата на гражданите.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист.  Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й