ОКОНЧАТЕЛНО: ГЛОБИТЕ С 2-ГОДИШНА ДАВНОСТ 

Глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.  Това казва  тълкувателно решение  № 2 от 2017 година по доклад на Аглика Адамова.

Решението е взето от Общо събрание на съдиите от I и II колегии на ВАС в съдебно заседание. С него се слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна (чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),  а други прилагат 5 -годишна давност ( по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Глобата, като вид административно наказание, предполага срочност на изпълнението, за да се реализира своевременно административно-наказателната отговорност и да има превантивен ефект. Именно това предполага и по-кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание. Да се приеме, че в полза на фиска трябва да се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения,  би било предпоставка за възникване на административен произвол.  Това са част от множеството аргументи на  съдиите, изтъкнати в тълкувателното решение.

Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 е допълнен с разпоредбата на алинея 4 (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Спорът по приложението на закона произтича от обстоятелството, че глобата, освен административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите изброени в чл. 162, ал.2 ДОПК вземания – данъците, осигурителните вноски, митните сборове и др. Разликата между глобата и останалите публични държавни и общински вземания е, че глобата е административно наказание, резултат от упражнена административно-наказателна репресия. Докато в общия случай основанието и размерът на публичното вземане се определят в административния процес, основанието и размерът на глобата се определят в административно-наказателния процес, в който се прилагат не само общите принципи на административния процес, но и общите принципи на санкционното право.

ГЛОБАТА ИМА ХАРАКТЕР НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ , А НЕ НА ПУБЛИЧНО ВЗЕМАНЕ!

Затова, когато се разглежда правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. Изключвайки кратката абсолютна давност по чл. 82, ал.3 ЗАНН, законодателят вече е обезпечил в достатъчна степен интересите на фиска. Именно това обуславя неприложимостта на общия давностен срок за събиране на публични държавни вземания, предвиден в чл. 171, ал.1 ДОПК.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.