Искането за връщане на имущество на лишени от българско гражданство лица няма срок
ВКС постановява, че срокът, предвиден в чл. 8, ал. 1 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се прилага в хипотезата на чл. 7 ЗАВОИ. С този закон е предвидено връщане на конфискувано и отнето имущество на две групи лица. Първата група са лицата, които са били осъдени с присъди за престъпления, посочени в ЗАВОИ и са амнистирани. Втората група са лицата, които са били лишени от българско гражданство до 22.05.1989 г., и имуществото им е било конфискувано или отнето, като последица от лишаването им от гражданство. Нормата на чл. 7 ЗАВОИ не съдържа срок за заявяване искане за връщане на конфискуваното или отнето имущество. Относно условията за връщане на имуществото, разпоредбата препраща към нормата на чл. 5 ЗАВОИ, но също не определя срок. Различна е хипотезата в чл. 8, ал. 1 ЗАВОИ, която се прилага при същите условия за връщане на имуществото, но адресати са осъдени лица по смисъла на чл. 2 ЗАВОИ и се изисква двегодишен срок за заявяване на искането за връщане на конфискуваното или отнето имущество. В разпоредбата се касае за преклузивен срок, с изтичането на който отпада възможността правоимащите осъдени лица или техните наследници да заявят искане за връщане на конфискуваното им имуществото и той не може да се прилага по аналогия и за правоимащите лица по чл. 7 ЗАВОИ. По правило нормите, предвиждащи преклузивни срокове, не се прилагат по аналогия, както и нормите, предвиждащи ограничаване на права на лицата. Недопустимо е и разширително тълкуване на тези норми. Според ВКС пред общото изискване за правна сигурност и бързина следва да се предпочете спазване на признатото от закона и неограничено със срок право на лицата, лишени от българско гражданство до 22.05.1989 г., да искат връщане на отнетото им имущество на основание ЗБГ (отм.) или да бъдат обезщетени. Като допълнителен аргумент за този извод върховните магистрати в Решение № 176 от 02.12.2019 г. по гр. д. № 388 / 2019 дават § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, с който изрично е посочено, че се възстановява преклузивният срок по чл. 8 ЗАВОИ, а нормата на чл. 7 ЗАВОИ, която не съдържа срок, не е възпроизведена в този текст. Нормата на ЗОСОИ е конкретна, а не обща.