Назад
17.06.2017 г.

Изменение на договора поради стопанска непоносимост

 I. Според чл. 307 от ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, а запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Стопанската непоносимост е способ за изменение или прекратяване на двустранни договори, т.е на такива договори, при които всяка от страните е длъжник на другата. При нея е налице изключение от принципа, установен в чл.20а ЗЗД, според който договорите имат сила на закон за тези, които са го сключили.

Да противоречи на справедливостта означава да се е стигнало до чувствително разминаване в стойностите на насрещните престации. В този случай претенцията на облагодетелстванта страна би била в протворечие с добросъвестността. Следователно стопанската непоносимост може да се противопостави на тази страна , която несправидливо се облагодетелства от промяната на стопанските условия, настъпили след сключавнето на договора.

РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОРА ПОРАДИ СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ САМО ПО СЪДЕБЕН РЕД

II. Възможността за разваляне на договора може да се упражни само по съдебен ред с конститутивен иск. Съдът е обвързан от петитума на иска. Той не може да постанови например прекратяване на договора, при положение че се иска само неговото изменение.

ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ИЗМЕНЕНИЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ПОРАДИ СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ СА СЛЕДНИТЕ:

 1. изпълнение на задължението по договора да не е завършило 

 2. изпълнението на задължението да е възможно

Първата предпоставка за приложението на стопанската непоносимост е наличието на валидно породени задължения , които не са още изпълнени. Възможно е само едно от задълженията да не е изпълненено или изобщо, или да не е изпълненено докрай. Това трябва да е задължението на страната, която се позовава на стопанската непоносимост.

Втората предпоставка е изпълнението на дължимата престация да е принципно възможно . Изпълнението обаче би нарушило принципа за възмезно-еквивалентния характер на престациите. Тази страна би понесла неоправдана загуба, а насрещната би се обогатила несправидливо. Затова се говори за непоносимост, а не за невъзможност на изпълнение.    

ОТГРАНИЧЕНИЕ СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ И НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

III. Стопанската непоносимост наподобява в някои отношения на непреодолимата сила, но има друго предназначение и последици. При непреодолимата сила престацията е станала обективно невъзможна, докато при стопанската непоносимост изпълнението на задължението трябва да е възможно.

ОТГРАНИЧЕНИЕ СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ И КРАЙНА НУЖДА

IV. Стопанската непоносимост наподобява и на крайната нужда като основание за унищожаване на договора/чл.33 ЗЗД/. И при крайната нужда , както и при стопанската непоносимост, е налице нарушаване на еквивелентността на престациите. При крайна нужда за една от страните договорът е крайно неизгоден по дефиниция. Основната разлика между двата института е , че при крайната нужда явно неизгодните условия са налице към момента на сключването на договора, докато при стопанската непоносимост те са резултат от последващи изменения на икономическите условия. 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.