ОСНОВАНИЯ ЗА ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Константната съдебна практика приема, че основание за отмяна на административния акт може да е всяко от посочените в чл. 146 от AПК нарушения: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според съда при наличието на съществено нарушение на производствените правила, което опорочава издадения административен акт, съдът е длъжен да го отмени без оглед на констатациите, свързани с неговата материална законосъобразност. От друга страна българските върховни съдии изтъкват, че след като се претендира нищожност, съдът не е задължен да извърши проверка за незаконосъобразност. Вярно е обаче обратното – ако в жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност, съдът служебно е задължен да провери дали актът не страда от порока нищожност, защото само валиден и допустим акт може да бъде проверен за материална незаконосъобразност.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.