Какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./?
По този въпрос имало противоречива съдебна практика. С едни решения се приемало, че собственикът на недвижимия имот не може да предявява иск за отменяване на издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на имота на друго лице поради липса на правен интерес, тъй като нотариалният акт не засяга правата му. С други решения се приемало, че такъв иск е допустим и правното му основание е чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид:
Защитата на правото на собственост на вещи е една от важните задачи на държавата. Тя се изразява в осигуряване на собственика възможността да упражнява своите правомощия на владение, ползване и разпореждане с вещите – обект на неговото право на собственост. Тази възможност се осигурява, като се задължават всички лица да съобразяват своето поведение с правото на собственост. Поведението на всички лица трябва да бъде такова, че да не лишава или да не пречи на собственика да упражнява правомощията си върху вещите, негова собственост.
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 ЗС, негаторният по чл. 109 ЗС и установителният по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право, по време на спора.
С издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. Нотариалният акт се издава от нотариуса въз основа на мотивирано постановление по извършена от него обстоятелствена проверка за придобиването на собствеността по давност – чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./.
Обстоятелствената проверка е охранително производство.
Нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочена с чл. 143 ГПК /отм./ доказателствена сила. Тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва, съгласно чл. 153, ал. 3 ГПК /отм./. С него се създава несигурност за правото на собственост на собственика на имота. Нарушава се неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик. Лицето, посочено в нотариалния акт за собственост имота, може да се разпореди с него.
При посочените обстоятелства собственикът на недвижимия имот има правен интерес да търси защита на правото си на собственост и да иска владеещият имота несобственик да му го предаде. С разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е посочен редът, по който в тези случаи собственикът може да защити правото си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви против лицето, което ползва нотариалния акт, съответен иск.
В случая с оглед характера на засегнатото материално право и обстоятелството, че ползващото нотариалния акт лице владее имота – предмет на това право, собственикът, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. При упражняването на този иск издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка следа да бъде отменен съгласно изричната разпоредба на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
Предвид изложеното Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, намира, че на поставения въпрос с предложението на председателя на Върховния съд следва да се отговори, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същия имот. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.