Кои критерии се използват за тълкуване на действителната воля на страните по договор?
Автор:адв. Атанас Джонев| обновена юли 2025 г.
1.Тълкуването на действията на страните по договор е необходимо, когато има неяснота, спор относно съдържанието на уговореното или различно разбиране на правата и задълженията между страните.
2.Основен принцип, залегнал в чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), е, че при тълкуване на договорите съдът търси действителната обща воля на страните, а не буквалния смисъл на изразите, използвани в договора.
3.Съдебната практика развива няколко ключови критерия, които се използват последователно или в комбинация при тълкуване на договорни клаузи и действия:
А) Цел на договора
Винаги се изследва каква е била общата цел, която страните са се стремели да постигнат при сключването на договора - икономическа, правна, фактическа.
Б) Поведение на страните след сключването
Постъпките и действията на страните след сключването на договора са особено показателни – дали са прилагали договора по определен начин, дали са обменяли документи, кореспонденция, фактури, разписки и т.н.
В) Добросъвестност
Действията на страните се преценяват през призмата на добросъвестността - дали всяка от тях е действала разумно и в съответствие с очакванията на контрагента си.
Г) Практика между страните и търговски обичаи
При наличие на трайни търговски отношения, се вземат предвид установената практика между страните, както и общоприетите търговски обичаи в съответната област.
Д) Употреба на специализирана терминология
Съдът отчита какъв смисъл са влагали страните в използваните термини, особено когато става дума за технически, търговски или професионални понятия, които могат да се тълкуват различно от обичайния език.
Е) Поведение при възникнал спор
4.Реакциите на страните при първите прояви на несъгласие - покани за изпълнение, отговори, предложения за промени – също се ползват като тълкувателен ориентир.
5.Тълкуването на договора не означава допълване на пропуснати клаузи, нито създаване на нови задължения, а само изясняване на вече договореното. Това важи с още по-голяма сила при формални търговски договори.
6.Съдилищата следва да прилагат тълкувателния подход системно, без да изолират отделни фрази от контекста на договора. Всяка клауза се тълкува в духа на цялостното съглашение.
7.При спорове относно действителното съдържание на договор, доказването на волята и разбирането на страните е от решаващо значение. Това включва писмени доказателства, свидетели, експертизи и поведение.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Тълкуването на действията и намеренията на страните е въпрос не само на правна логика, но и на внимателен анализ на поведението, документацията и контекста на договора. Опитният адвокат играе ключова роля в събирането и представянето на убедителни доказателства пред съда.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.