Кои критерии се използват за тълкуване на действителната воля на страните по договор?
При осъществяване на дейност по тълкуване се търси общата воля на страните – изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. При тълкуване на неясната договорна клауза, по която е налице спор между страните, съдът зачита изявената, а не предполагаемата воля. Критериите регламентирани от чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му. В Решение № 50083 от 06.10.2023 г. по т. д. № 1565/2022 г. се заключва, че за да се изтълкува действителната обща воля на страните е необходимо да се изясни върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат са договорили да бъде постигнат.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.