Констативен нотариален акт
Издаването на констативен нотариален акт е уредено в разпоредбата на чл. 587 от ГПК, а неговата доказателствена сила и редът за оспорването му - в Тълкувателно решение No11 от 21.03.2013 г. по тълкувателно дело No 11/2012г., ВКС, ОСГК.
Констативният нотариален акт е изключително разпространена форма за признаване на право на собственост въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания, като в закона са предвидени две хипотези: по ал.1) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства и по ал.2) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка. В практиката на съдилищата до постановяване на посоченото тълкувателно решение съществуваше противоречие относно материалната доказателствена сила на същия.
Тълкувателното решение уреди несъответствието в практиката като установи, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие. От този особен предмет на констативния нотариален акт, а именно самото право на собственост, следват и особеностите в издаването и правните му последици.
1. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН АКТ
Първата хипотеза по чл. 587, ал. 1 от ГПК урежда издаване на констативен нотариален акт, при който нотариусът, след като разгледа и прецени от формална гледна точка представените писмени доказателства от страната, която се ползва от правата по него, издава акта или отказва да го издаде. Отказът подлежи на обжалване по реда на чл. 577 ГПК. Другата възможност по чл. 587, ал 2 ГПК предвижда ако молителят не разполага с документи за собствеността си или те са недостатъчни, нотариусът да проверява дали молителят е придобил собствеността чрез давностно владение. Снабдяването с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал 2 ГПК има своите особености.
При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на владението, неговия animus и corpus, вида на владението /добросъвестно или недобросъвестно/. За целта се разпитват трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот. Налице е съдебна практика, която приема, че изтичането на срока по чл. 79 от ЗС не е достатъчно условие, за да настъпи вещноправният ефект на давността, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което от своя страна може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и със снабдяването с констативен нотариален акт.
2. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА СИЛА НА КОНСТАТИВНИЯ НОТАРИАЛЕН АКТ
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Материалната доказателствена сила е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а самата констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод, а не удостоверен от него факт. При съставянето на констативния нотариален акт, в частта му досежно принадлежността на правото, дейността на нотариуса е решаваща, не свидетелстваща, поради което не притежава доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи. Констативният нотариален акт в останалата си част остава официален удостоверителен документ и има посочената с чл. 179, ал.1 ГПК доказателствена сила по отношение на извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Макар на пръв поглед възпроизвеждането на правни изводи от нотариуса да напомня постановяването на съдебно решение в хода на исковия процес, нотариалното удостоверяване не се ползва със сила на пресъдебно нещо (така и Сталев, Ж. и др., цит. съч., стр. 1253, Тенева, Л., цит. съч., стр. 20), но се ползва с доказателствена сила.
3. ОСПОРВАНЕ НА ПРИЗНАТОТА С КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН АКТ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
Съгласно Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от доказателствено значение.
Посочва се, че се касае за т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна и не намира приложение редът по чл. 193 ГПК. Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не е бил или е престанал да бъде собственик.
Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви доказателствени средства, допустими по ГПК. Оборването на констативния нотариален акт може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу третото лице. Но то може да стане и чрез иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, целящ да отмени или обезсили нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът му е собственик. При всички положения, при оспорване, тежестта се носи от страната, която оспорва констатираното от нотариуса в производството по чл. 587 от ГПК. След успешно проведено доказване, констативният нотариален акт за собственост се отменя.
4. ХИПОТЕЗИ,ПРИ КОИТО И ДВЕТЕ СТРАНИ В ПРАВНИЯ СПОР СЕ ЛЕГИТИМИРАТ С КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ЕДИН И СЪЩ ИМОТ
Това е често срещана хипотеза относно собствеността върху земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. В практиката съществуват констативни нотариални актове, касаещи един и същи имот, издадени последователно по двете предвидени възможности в чл. 587 от ГПК по ал.1) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства и по ал. 2) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка.
Но дори и да няма издаден констативен нотариален акт, то съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 4 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има силата на констативен нотариален акт, при което се стига до конкуренция на придобивни основания.
Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В практиката проблеми възникват и при последващи разпореждания с такива имоти, за които има издадени констативни нотариални актове на различни лица. Това наложи приемането на Тълкувателно решение No 4/2016 по т.д. No 4/2014. на ВКС, ОСГК, с което се реши дали е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот, за който е издаден констативен нотариален акт преди завеждането на исковата молба. Посоченото е уредено в т.3Б на Тълкувателно решение No 4/2016 по т.д. No 4/2014.
Съгласно последното, допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик, предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е Тълкувателно решение No 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.No 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. Така в крайна сметка се приема, че действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.