Коя е нормата по отношение на претенция на работник или служител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на императивно установено с КТ задължение на работодателя, в случаите, когато такова обезщетение не е изрично уредено в КТ?
Автор: адв. Атанас Джонев| обновена юли 2025 г.
С Решение № 121/22.02.2024 г. по гр.д. № 1148/2023 г. на ВКС, IV г.о., докладчик съдията Боян Цонев, по допуснатия до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правен въпрос:
1. Въведение
Работниците и служителите често търпят неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на императивни задължения от страна на работодателя - като незаконосъобразно уволнение, психически тормоз, унижение, липса на условия за труд. Възниква въпросът: по коя материалноправна норма следва да се предяви претенцията за обезщетение?
2. Трудовото законодателство и неимуществените вреди
2.1. Кодексът на труда (КТ) урежда отношенията между работник и работодател
2.2. Чл. 200 КТ предвижда обезщетение само за имуществени вреди (материална загуба)
2.3. КТ не съдържа изрична разпоредба относно неимуществени вреди
2.4. Това не изключва възможността за търсене на такива вреди по друг нормативен ред
3. Приложимост на чл. 45 ЗЗД
3.1. Общата разпоредба за деликтна отговорност е в чл. 45 ЗЗД
3.2. Съгласно съдебната практика, когато вредите са резултат от неправомерни действия или бездействие на работодателя, които причиняват:
а/унижение на достойнството
б/накърняване на психическото здраве
в/продължителен стрес и страдание
3.3. Претенцията следва да се квалифицира по чл. 45 ЗЗД, а не по чл. 200 КТ
4. Съдебна практика
4.1. Решение № 76/26.03.2019 г. по гр. д. № 2690/2018 г., IV г. о., ВКС:
Работникът може да търси неимуществени вреди по общия гражданскоправен ред
Отговорността на работодателя в такива случаи има деликтен характер
4.2. ВКС посочва, че: Противоправното неизпълнение на императивни трудови задължения (например системен тормоз, бездействие при сигнали) е източник на неимуществени вреди
Искът е допустим по чл. 45 ЗЗД, в условията на конкуренция между трудово и облигационно право
5. Условия за реализиране на отговорност по чл. 45 ЗЗД
5.1. Противоправност – нарушение на законово задължение от страна на работодателя
5.2. Вреда - психическо страдание, накърняване на достойнството, влошено здраве
5.3. Причинна връзка между поведението и вредата
5.4. Вина - презюмира се, освен ако не се докаже противното
6. Особености при доказването
6.1. Подлежат на доказване:
а/интензитет и продължителност на страданието
б/връзка между действията на работодателя и последиците
6.2. Могат да бъдат използвани:
а/свидетелски показания
б/медицинска документация
в/служебна кореспонденция, вътрешни протоколи
г/експертни оценки
7. Размер на обезщетението
7.1. Съдът го определя по справедливост
7.2. Зависи от:
а/характера и тежестта на вредите
б/личността на пострадалия
в/продължителност и последици от неправомерното поведение
8. Заключение
При липса на изрична уредба в Кодекса на труда, претенциите на работници и служители за неимуществени вреди следва да се разглеждат по реда на чл. 45 ЗЗД. Дори в рамките на трудовото правоотношение, работодателят носи деликтна отговорност при нарушение на основни права на работника. Съдебната практика е категорична, че такава защита е допустима, когато се засягат лични, нематериални блага.