Лекарска грешка
Лекарска грешка се определя като неправилно действие или бездействие или съвкупност от такива , на медицински специалист , което се отразява негативно или би могло да се отрази негативно върху здравето на пациента като защитено от правото единство на телесна цялост, физиологично състояние и функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи на човешкото тяло във всеки един момент от неговото биологично съществуване, без това отрицателно изменение да е целено или допускано от специалиста.
Медицинската грешка е неправилно функциониране на системата , в която се реализират грешките.
В България липсва легална дефиниция на придобилото гражданственост понятие "лекарска грешка" - то се използва , за да означат различни нежелани събития , настъпили по време или във връзка с оказване на медицинска помощ.
Може да бъде ангажиране и наказателна отговорност на лицата , упражняващи медицинска професия, на основание чл.123 при причиняване на смърт и чл.134 НК при причиняване на средна или тежка телесна повреда на пациент поради незнание или немарливо изпълнение.
Малка част от настъпилите предотвратими нежелани събития в лечебните заведения стигат до съдебната зала. Този извод се извежда от в докладите от 2016 г. на ИАМН /Изпълнителна Агенция "Медицински надзор"/ , която осъществява контрол върху обслужването на гражданите, проверки за спазването на правата на пациентите в лечебните заведения, както и проверки по молби на граждани и юридически лица свързани с оказаната им медицинска помощ , проверки за спазването на утвърдените медицински стандарти в лечебните заведения, както и контрол върху качеството на оказаната медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и др. /може да видите тук/.
Тези съдебни дела се характеризират и с друга особеност. Както е известно тежестта на доказване на отделните елементи от фактическия състав на деликта /с изключение на вината/ се носи изцяло от ищеца . В същото време голяма част от писмените доказателства са всъщност медицински документи, които се съставят от ответника/медицинско учреждение/ и се съхраняват от него. Това създава условия за тяхното манипулиране, за селектираното им представяне по делото, а дори и за тяхното унищожаване. Подобно въздействие върху медицинската документация се доказва изключително трудно в процеса. Не липсват и случаи , където се съдържат данни и за съставяне на документи с невярно съдържание.
Не трябва да се пренебрегва и фактът за нарушаване на отделни правила от Кодекса за професионална етика на лекарите в Република България, за нарушаване правото на пациента на предотвратяване на болката и страданието при оказване на медицинска помощ , на правото на информирано съгласие преди започване на лечение, като форми на противоправно деяние.
Влошената комуникация /в най-общ смисъл/се посочват като немалък процент като причина за иницииране на съдебни производства . Това се обяснява от факта , че във висшите училища , където се преподават специалностите "Медицина", "Дентална медицина" и "Здравни грижи" не са включени като част от учебната програма обучения , свързани с развиване на комуникационни умения на лекарите / медицински персонал и не се изучават задълбочено правилата на Кодекса на професионалната етика на лекарите в Република България. от книгата "Медицинският деликт"
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.