ЛИЗИНГ
Търговският закон (ТЗ) урежда две основни разновидности на договора за лизинг - обикновен, или оперативен, и финансов. ТЗ урежда още договор за сублизинг и лизинг на предприятие. Лизингът е винаги търговска сделка, „независимо от качеството на лицата, които участват в сключването й." (Решение № 182 от 18.11.2003 г. на КЗК по преписка вх. № 148/2003 г.). Съществуващи в търговския обмен, макар и неуредени законово, са и обратният лизинг, лизингът на кадри и др. Според легалната дефиниция договор за оперативен лизинг е този, с който лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение на лизингополучателя. (чл. 342, ал. 1 ТЗ).
С договора за ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.(чл. 342, ал. 2 ТЗ).Спецификата на финансовия лизинг се изразява в неговата особена структура като сделка. Той включва в себе си мандатен елемент /елемент от договора за поръчка/ и това е видно от разпоредбата на чл. 342, ал. 2 от ТЗ, тъй като лизингодателят придобива вещта чрез отделен договор за покупко-продажба с третото лице (производител най-често), но по поръчката и при условията, възложени му от лизингополучателя. В случаите на прехвърляне на собствеността, лизингодателят прехвърля на лизингополучателя именно правата си срещу третото лице. (Решение № 10520 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 73/2011 г.).
Основни характеристики на договора за лизинг : двустранен - всяка страна (Лизингодател и Лизингополучател) има задължения, които кореспондират с права на насрещната страна. Договорът е консенсуален, счита се за сключен от момента на постигнатото между страните съгласие за лизинговата вещ и нейната цена, а не от момента, когато тази вещ ще бъде реално предадена (Решение № 10387 от 20.11.2002 г. на ВАС по адм. д. № 4038/2002 г.). Лизингът е също така неформален и с периодично изпълнение.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.