НАКАЗАТЕЛНО ПРАВОСЪДИЕ ЗА НЕНАВЪРШИЛИТЕ ПЪЛНОЛЕТИЕ ЛИЦА  

1. През 2004 г. съществено беше изменен и допълнен Законът за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). В променения закон намериха отражение застъпвани от близкото и по-далечно минало идеи за усъвършенстване на правната регламентация на материята за наказателната отговорност на непълнолетните (14-18-годишните) и особените процесуални правила за нейното реализиране. Обвързаността на малолетни (ненавършили 14-годишна възраст) и непълнолетни, законодателно закрепена в ЗБППМН, налагаше пълното им разделяне, предвид наказателната неотговорност на малолетните, или приближаване на становищата към създаване на единен съд за малолетни и непълнолетни, с правомощия да решава въпросите с отговорността на ненавършилите пълнолетие лица – наказателна и административна, в т.ч. и въпроси от областта на семейното право.

Вместо да се създава закон за непълнолетни и млади пълнолетни, тенденцията е към въвличане на малолетните в наказателното правосъдие.
Не е случайно, че в самото заглавие на настоящата работа се използват две дискусионни понятия: „наказателно правосъдие” , което е недостатъчно определено. 

НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МАЛОЛЕТНИТЕ Е NON SENS 

Малолетните като наказателнонеотговорни (чл.32 от НК) са изключени от кръга на лицата, които могат да бъдат обект на дейност за разследващия орган, прокурора и съда, освен като свидетели или граждански ищци, при условията, посочени в НПК. Наказателното правосъдие за ненавършили непълнолетие е възможно само по отношение на непълнолетните.

2. ЗБППМН е специален и единствен, който регламентира отговорността на малолетните на възраст от 8 до 14 години, извършили противообществени прояви (чл.12, т.1). Понятието „противообществена проява” е събирателно за обикновените девиантни прояви, които нямат престъпен характер, така и деяния, съдържащи всички обективни признаци на престъплението, но които не могат да бъдат квалифицирани като престъпления, тъй като липсва вина с оглед на възрастта на извършителя.

2.1 Част от проявите на непълнолетните, които не са престъпления, биват квалифицирани като противообществени – системно бягство от дома или училището, наркомании, проституция и др. Особена категория са престъпленията, извършени от непълнолетни, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от НК. Това е политика на депенализация, основана на принципа за хуманизиране на наказателния процес чрез запазване престъпния характер на деянието, но замяна на наказанията, предвидени в НК, с възпитателни, административни или медицински мерки.

 2.2 Характерното е, че извършилият престъпление непълнолетен не се освобождава от всякаква отговорност, а само от наказателна при наличието на три кумулативно дадени предпоставки: 1) престъплението да не представлява голяма обществена опасност; 2) престъплението да е извършено поради увлечение или лекомислие и 3) по отношение на непълнолетния да могат успешно да бъдат приложени възпитателни мерки, предвидени в ЗБППМН.

 2.3 КОМПЕТЕНТЕН ОРГАН ДА РАЗГЛЕЖДА ВЪЗПИТАТЕЛНИ ДЕЛА ЗА ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ , КОИТО СА ОСВОБОДЕНИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, Е МЕСТНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ НА МОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ /МК/ 

 Местните комисии се създават към общините или районите. По решение на тези комисии може да се създадат, когато това е необходимо, МК към някои кметства (чл.6, ал.1 от ЗБППМН).
  3.  Понастоящем процедурата по разглеждане на възпитателни дела от местните комисии възпроизвежда модела на разглеждане на делата в съда.
Разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗБППМН изисква председателят на състава, определен за разглеждане на възпитателното дело да е правоспособен юрист. Стремежът очевидно е да се възложи функцията на председател на лице, което притежава професионални качества на съдия – не само юрист, но правоспособен юрист! Затрудненията за малките населени места са повече от явни, но за спазването на закона в големите градове все по-наложително става в състава на МК, който е от 7 до 15 члена, да се включват правоспособни юристи. Върви се по пътя на голяма юридизация на МК, които като основна задача имат организирането и координирането на социалнопревантивната дейност на територията на общината (чл.10, ал.2). Разглеждането на противообществените прояви е важна, но не единствена и първостепенна задача на комисиите.

 4.Въвеждане на адвокатска защита при разглеждане на възпитателните дела в МК.
Правото на защита на малолетните и непълнолетните правонарушители при разглеждане на противообществените им прояви в МК не подлежи на съмнение. Изключено за продължителен период от време, то беше въведено чрез задължителното участие на обществен защитник, посочен от родителите на малолетния или от лицата, които ги заместват, а ако противообществената проява (простъпка) е на непълнолетен, общественият защитник се посочва от непълнолетния. В случаите, когато обществен защитник не е посочен, такъв се определя от състава на местната комисия, разглеждащ възпитателното дело (чл.19, ал.2 от ЗБППМН (1996 г.), отменен). В новоприетото през 1996 г. допълнение към ЗБППМН (чл.19, ал.4) изрично е посочено, че „адвокатска защита пред местните комисии не се допуска”.
Понастоящем, съгласно чл.19, ал.3 от ЗБППМН (2004 г.), при разглеждане на възпитателното дело правата и законните интереси на малолетния или на непълнолетния се защитават от негов доверен представител или от адвокат. Когато не е посочен доверен представител или адвокат, правата и законните интереси на малолетния или на непълнолетния се защитават от представител на съответната дирекция „Социално подпомагане” (чл.19, ал.4).
Участието на доверен представител или адвокат е свързано с правото на защита. Заместването на „защитник” с „адвокат” е твърде разширително тълкуване на понятието “guardian”, използвано в Пекинските правила (чл.7,7.1). Правилата установяват използването на правото за защита чрез конституирането на родителите или защитника (parent or guardian). Наложително е уточнение: Пекинските правила се отнасят до наказателния процес за непълнолетни, ЗБППМН действа и по отношение на малолетни. Няма международни стандарти, които да уреждат правила само за наказателнонеотговорните малолетни.

СЪДЕБЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ РЕШЕНИЯТА НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ НА МОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

5. С разпоредбата на изменения през 1996 г. чл.23, ал.3 от ЗБППМН беше въведен съдебен контрол върху решенията на МК, с които е наложена най-тежката възпитателна мярка по чл.13 от закона – настаняване във възпитателно училище интернат (до 1996 г. трудово-възпитателно училище). Във всички случаи МК служебно изпраща най-късно на следващия ден цялата преписка на районния съдия, който разглежда преписката в закрито заседание. Съдията проверява дали са спазени от комисията разпоредбите на закона по издаването на решението и преценява неговата законосъобразност и обоснованост.
Той се произнася в тридневен срок от получаване на преписката с мотивирано решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.23, ал.3, ал.4 от ЗБППМН). Няма обжалване, а проверяване ex officio. Съдията може по своя преценка да се срещне с малолетния или непълнолетния, преди да се произнесе по преписката. Когато лицето, извършило противообществената проява, или неговите родители поискат среща със съдията, той се среща с правонарушителя (чл.23, ал.3 от ЗБППМН).
ЗБППМН от 2004 г. въведе обжалваемост пред районния съд на решенията, с които са наложени възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.3-10 и 12. право да обжалват имат непълнолетният, неговите родители, родителите на малолетния или лицата, които ги заместват, довереният представител или адвокатът.
С обжалването се открива процедурата в съда. Съдията разглежда делото еднолично в съдебно заседание при закрити врата. Призовават се: малолетният, респ. непълнолетният, родителите или лицата, които ги заместват, лицата, които защитават правонарушителя, както и председателят на състава, постановил решението за налагане на възпитателна мярка (чл.24, ал.3 от ЗБППМН). Съгласно чл.24, ал.4 съдът може да събира нови доказателства.
Идеята на новото законодателно решение е осигуряване право на обжалване. „Правата на непълнолетните” в чл.7 от Пекинските правила включват право на обжалване. Но това са права, които наказателноотговорните лица имат „на всички стадии на процеса”, т.е. в наказателния процес. Така не само непълнолетният, но и малолетният чрез реализиране правото му на защита бива вкаран в съдебно производство.
 6.Най-значителната промяна е свързана с налагане на най-тежките възпитателни мерки, предвидени в чл.13, ал.1 от ЗБППМН – настаняване в социално-педагогически интернат (чл.13, ал.1, т.11) и настаняване във възпитателно училище-интернат (чл.13, ал.1, т.13). До 2004 г. това бе изцяло в правомощията на местната комисия със задължителен съдебен контрол при налагане на възпитателната мярка по чл.13, ал.1, т.13. Измененият ЗБППМН определя съда като единствен компетентен орган да налага тези две възпитателни мерки.
Редът за налагането им е следният:
а) местната комисия в състава по чл.11, ал.2 прави предложение до районния съд за налагане на възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.11 или 13 (чл.21, ал.1, т.2);б) съдът образува делото и го насрочва в предвидения 14-дневен срок от постъпване на предложението (чл.24 а, ал.1);в) районният съд разглежда делото еднолично в съдебно заседания при закрити врата с призоваване на:
- малолетния или непълнолетния;
- родителите или лицата, които ги заместват; лицата, които защитава правата и законните интереси на правонарушителя;
- прокурор от съответната районна прокуратура (чл.24 а, ал.2)
Съдът може да събира нови доказателства (чл.24 а, ал.3).
След изслушване на лицата по ал.2 съдът се произнася с мотивирано решение.
г) решението, с което се налага една от двете възпитателни мерки, може да бъде обжалвано или протестирано (чл.24 а, ал.5).
д) окръжният съд насрочва и разглежда делото в състав от трима съдии с призоваване на посочените по-горе в буква „в” лица. При разглеждане на делото участва прокурор от съответната окръжна прокуратура (чл.24 б, ал.1 и 2).
Страните могат да представят доказателства до даване ход на делото (чл.24 б, ал.3).
Съдът изслушва жалбоподателите и прокурора (чл.24 б, ал.4).
Съдът се произнася с решение, което е окончателно.