Намаляване отговорността поради съпричиняване, ако длъжникът не е обжалвал изпълнение върху несеквестируемото жилище
Частният съдебен изпълнител е длъжен да обезщети вредите, причинени от процесуалната незаконосъобразност на публичната продан, с която е нарушил забраната по чл. 444, т. 7 ГПК (чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД), а Министерството на правосъдието дължи обезщетение за същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител (чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД). Тази гражданска отговорност е с деликтен характер. Тя не възниква, когато доказателствата по изпълнителното дело, включително тези, които съдебният изпълнител е бил длъжен да събере, обективно изключват предпоставките на забраната по чл. 444, т. 7 ГПК, възбраната върху жилището е редовно съобщена на длъжника, но той не е обжалвал насочването на принудителното изпълнение върху жилището, а до постановлението за възлагане пред съдебния изпълнител не се е позовал и доказвал, че неговата преценка за секвестируемостта е невярна. Тогава вредите са по причина на бездействието на длъжника, а не на действията на съдебния изпълнител, извършил проданта на несеквестируемото жилище. Изключено е материално-правно условие (юридически факт) в състава на деликтната отговорност - понесените вреди са последица от бездействието на длъжника, а не на действията на съдебния изпълнител по осъществения изпълнителен способ. Няма основание за намаляване на обезщетението (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), а деликтното вземане не е възниквало.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.