НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕДЕ ДЕЛО СРЕЩУ ПОЧИНАЛО ЛИЦЕ 

Процесуалната правоспособност е абсолютна предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Това постановяват върховните съдии във ВКС с аргумента, че предявяването на иск срещу физическо лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда е починало, или срещу юридическо лице, което към същия момент не съществува в правния мир, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от ищеца правни последици. Липсата на процесуално правосубектна ответна страна води до недопустимост на процеса, а не е нередовност на исковата молба, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 129 ГПК. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. В Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2017 се приема и че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.