Неизпълнение на съдебни актове по административни дела
I. С оглед на националната правна уредба, съдебната защита на гражданите и юридическите лица срещу административните актове, засягащи техни права и законни интереси, е регламентирана на конституционно ниво в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р България. Предмет на контрола за законосъобразност са всички видове административни актове, с изключение на онези, изрично изключени със специална законова норма. Съдебният контрол е най-значимата и авторитетна гаранция за защита на правата на субектите от незаконосъобразните действията и актове на администрацията. В тази връзка са и визираните в чл. 177, ал. 1 и ал.2 от АПК последици – „решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен – по отношение на всички“, а всеки акт или действие на административен орган, постановен в противоречие с влязло в сила решение на съда, е нищожен.
II. Действащата национална нормативна уредба дава основание за извеждане на групирани в способи за защита, а именно:
1.Предприемане на действие по дял V от АПК от заинтересованите субекти от изпълнението на съдебното решение или административният акт, които съставляват годни изпълнителни основания по чл.268 АПК.
1.1 Липсата на осведоменост у заинтересованите лица за изрично регламентираната в АПК възможност за защита срещу неизпълнението от административния орган на влязло в сила съдебно решение по този ред (чл.304 АПК)
2.Иницииране на производство по реда на чл.304 АПК.
2.1 Противоречие в тълкуването и прилагането на чл. 306, ал. 4, във връзка с ал. 5 АПК. Преобладаващото становище е, че право на жалба има само соченият за нарушител административен орган (длъжностно лице) и то, в случаите, когато му е наложена глоба, но са установени и случаи, при които жалба, подадена от вносителя на сигнала против разпореждането, с което се отказва налагане на глоба, е приета за допустима и разгледана по същество.
3.Предявяване на иск по чл.203 АПК във връзка с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.
3.1 Липса на възможност за налагане на санкция по реда на чл.304 АПК на колективен орган (напр. Общински съвет), тъй като нормата визира само „длъжностно лице“, а санкционният ѝ характер не позволява разширително тълкуване
4.Иницииране на производство за прогласяване нищожност по чл.177, ал.2 АПК.
4.1 Противоречива практика при налагане на глоба по чл.304 АПК за забавено и/или непълно изпълнение на съдебното решение. В някои случаи се приема, че е налице хипотезата на неизпълнение на съдебно решение, а в други, че макар изпълнението да е извършено след указания срок, няма неизпълнение на съдебното решение.
5.Подаване на сигнал срещу административния орган или съответното длъжностно лице за незаконосъобразно действия или бездействия.
5..1 Противоречиво се квалифицира и установеното наличие на непълно или частично изпълнение на съдебното решение, като са установени случаи, при които фактът, че са започнали някакви действия по повод изпълнението на съдебното решение, е основание да не се наложи глоба.
6. Ангажиране отговорността по чл.296, ал.1 от НК на длъжностно лице, което пречи или осуетява изпълнението на съдебното решение
6.1 В практиката се възприема, че производствата по чл.304 АПК са подсъдни на първоинстанционния съд, но няма пречка за произнасяне и на касационната инстанция по отправено до нея искане за налагане на санкция по чл. 304 АПК.
III. Предприети от задължените граждани и юридически лица действия за защита срещу принудителното изпълнение (чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК)
1. Една от причините да не може да бъде изпълнен своевременно влезлият в сила съдебен акт е, че даденото физическо или юридическо лице междувременно е подало искане за защита срещу незаконно принудително изпълнение, която защита бива два вида – исковата защита по чл. 292 и чл. 293 АПК и съответно – процесуалната защита чрез обжалване на незаконни действия и бездействия на органа по чл. 271, уредена в чл. 294 – 298 АПК.
1.1 Искова защита по чл. 292 АПК
Искът по чл. 292 АПК може да бъде основан единствено на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание (административен акт), респективно влязло в сила съдебно решение, определение или разпореждане. Тази уредбата в АПК е аналогична на предвидената такава в чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която регламентира възможността длъжникът да оспори изпълнението чрез иск, основан само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Страните и подсъдността на този иск са изрично уредени в чл. 293 АПК – той се предявява от длъжника срещу взискателя (определени съгласно чл. 274 АПК), като страни по него могат да бъдат и техните правоприемници по смисъла на чл. 275 АПК, станали страни в изпълнителното производство. Лице, което не е адресат на визираното в изпълнителното основание задължение, респективно изпълнението не засяга пряко и негативно правната му сфера, не разполага с активна процесуална легитимация да предяви иск по чл. 292 АПК.
Предмет на иска е да се установи евентуално липсата на изпълняемо задължение като материалноправна предпоставка за изпълнението, като за целта се проверява дали след издаване на изпълнителното основание са настъпили правопогасяващи или правоизключващи факти, водещи до отпадане на задължението. Анализът на съдебната практика сочи, че с преобладаващо значение са производствата, в които ищецът се позовава именно на изтекла давност, което обуславя основателността на отрицателния установителен иск по чл. 292 АПК.
1.2 Обжалването на незаконни действия и бездействия на органа по чл. 271 по реда на чл. 294 – 298 АПК.
Неправилно се приема от част от административните съдилища, че в изпълнителното производство може да се формира „мълчалив отказ“, който подлежи на оспорване, което съотнесено към хипотезата на неизпълнение на съдебно решение води до повторяемост на оспорване на „мълчалив отказ“. Такъв не може да се формира в изпълнителното производство, тъй като административният орган е в друго качество – орган по изпълнението. Освен това, задължението му за изпълнение на съдебното решение произтича от закона, т.е. не е сезиран с искане за издаване на административен акт. Източник:
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.