Неплащане издръжка на дете при съдебно решение
Издръжката се дължи до момента на достигане на пълнолетие на детето (18 г.), а когато то учи редовно в средни и висши училища - за предвидения срок на обучение (до навършване на 20 г. при обучение в средно и на 25 г. във висше учебно заведение).
Когато плащането на присъдена издръжка се бави, се дължи законна лихва (основен лихвен процент + 10 пункта, или около 10-11% годишна лихва към настоящия момент).
Ако бившият ви партньор спре да плаща издръжката, можете да се обърнете към съдебен изпълнител. Дължимите и неплатени суми се събират чрез изпълнително дело. То се образува на базата на изпълнителен лист, издаден от съда, постановил решението за издръжката.
Правото на издръжка е право на детето, затова тя не може да се търси лично от родителя, при когото то живее.
Молбите до съдебните органи се подписват от името на родителя като законен представител на детето (когато то е малолетно - до 14 години) или от детето със съгласието на родителя му (когато е непълнолетно - между 14-18 г-годишно).
КАК РОДИТЕЛЯ ДЛЪЖНИК ДА ЗАПЛАЩА ДЕТСКИТЕ НАДБАВКИ, ПРИСЪДЕНИ ОТ СЪДА
Съдебният изпълнител предприема нужните законови действия и може да налага посочените в закона мерки. Най-често в тези случаи се налага запор върху трудовото възнаграждение на родителя длъжник или пък запор върху банковите му сметки, като най-лесен и бърз способ за събиране на вземането. В Гражданския процесуален кодекс са посочени несеквестируемите вещи и доход на длъжника, върху които по правило не може да бъде насочвано принудителното изпълнение. Когато става дума за неизпълнение на задължение за издръжка, тези ограничения са неприложими относно несеквестируемия доход, земеделски земи и единственото жилище на длъжника. Това означава, че върху тях могат да бъдат налагани запор/възбрана и те да бъдат предмет на принудително изпълнение.
Когато длъжникът има и други задължения, вземането за издръжка се удържа изцяло от трудовото му възнаграждение, преди удръжките за другите му задължения.
Трябва да се знае, че удръжките върху трудовото възнаграждение за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките доходи на длъжника при спазване на изискванията за несеквестируем доход.
Напоследък не са редки случаите, в които неплащането на издръжката е в резултат на обективна липса на доходи на родителя длъжник, а не на някакви негови субективни разбирания. Този факт е осмислен и в законодателството.
Според Семейния кодекс държавата плаща вместо неизправния длъжник присъдената на непълнолетен български гражданин издръжка в размер, посочен в съдебното решение, но не над максималния, определян всяка година със Закона за държавния бюджет. Този начин на изплащане се прилага, когато по изпълнителното дело се установи, че длъжникът няма доходи и имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. В тези случаи неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва.
Детайлната регламентация на тази законова възможност е в Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
Изплащането на издръжката се извършва чрез общината по постоянния адрес на взискателя по изпълнителното дело. За да се стигне до плащане, е необходимо съдебният изпълнител да изготви констативен акт, че неизправният длъжник няма доходи и имущество, върху които да се насочи изпълнение. Това става след цялостно проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника по искане на взискателя.
След изготвяне на протокола чрез съдебния изпълнител до общината се подава писмено искане за издръжката. Взискателят е длъжен преди всяко плащане да попълни декларация, че за конкретния месец не е получил издръжка от длъжника.
Месечната издръжка се изплаща след изтичане на периода, за който се дължи. На всеки 6 месеца съдебният изпълнител прави служебна проверка, като изисква необходимата за проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника информация от НАП, НОИ, Агенцията по вписванията, банките и т.н. В 3-дневен срок от постъпване на исканата информация изпълнителят уведомява общината за резултатите от проверката.
Трябва да следите дали това се спазва, защото, ако съдебният изпълнител не представи информацията в общината, плащането се спира. То се възобновява след представяне на информацията, броено от датата на спиране. Разходите за такси, разноски и за лихви по изпълнителното дело не се изплащат от общината. Те се събират от длъжника чрез съдебния изпълнител..
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.