Когато с иска по чл. 441, ал. 1 ГПК длъжникът претендира обезщетение за имуществени вреди от понесената загуба поради това, че в нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК съдебният изпълнител е възложил на купувача от публичната продан единственото жилище на длъжника и на неговото семейство, каква е базата за определяне размера на обезщетението – пазарната стойност на имота към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане или цената, постигната при публичната продан?

Действителната (пазарната) стойност на несеквестируемото жилище е тази, която определя размера на обезщетението за вредите, нанесени на длъжника от публичната му продан. Релевантен е денят на влизане в сила на постановлението за възлагане (чл. 496, ал. 2 ГПК). Тогава длъжникът противоправно (в нарушение на забраната на чл. 444,т.7 ГПК) е лишен от правото на собственост. То е преминало върху купувача от публичната продан (чл. 496, ал. 2 ГПК), а публичната продан при нарушение на забраната за осребряване не е основание за оспорване на постановлението по исков ред (арг. от обратното на чл. 496, ал. 3 ГПК). Цената от публичната продан е тази, която имотът е постигнал от наддаването. Тя служи за удовлетворяване на взискателя и на присъединените кредитори, а остатъкът от нея (ако такъв има), съдебният изпълнител връща на длъжника. С тази сума обезщетението следва да се намали.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.