I.ПОНЯТИЕ ЗА ДАНЪЦИ
Данъците са установени от държавата със закон публични държавни вземания Съгласно общоприетите положения на данъчното право, данъкът е преразпределяне на собствеността на базата на задължителност, безвъзмездност, безвъзвратност, което е обезпечено с държавна принуда. Тази принуда няма характер на наказание, а има за цел обезпечаване платежоспособността на субектите на публичната власт
Необходимо уточнение е, че понятието "данък" не е трайно дефинирано в българската специализирана литeратура и законодателство. При техният преглед се установява, че са налице редица определения, които в основата си се покриват в посочените по-горе елементи, но същевременно всяко от тях съдържа и някакви допълнителни елементи, а пренебрегва други, с оглед контекста, в който е използвано. Същото положение се наблюдава и в данъчното ни законодателство. Данъчният процесуален кодекс не съдържа определение за това що е данък. Така е и с останалите данъчни закони. От друга страна, прието е за безспорно, че има разлика между данък, акциз, мита, задължителни осигурителни вноски и такси. Обобщеното понятие, което законодателят използва за тези вземания в чл. 13 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК) е публични държавни вземания", но там също не е дадено определение за техните характеристики, a e направено поименно изброяване на тези вземания. Ето защо се налага изричното уточнение, че в настоящата статия ще разглеждам само отговорността за укриване на данъци, но не и отговорността за укриване на мита акцизи и други държавни вземания.
II. ОТГОВОРНОСТ ЗА ПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ
Основният текст, който предвижда задължение за заплащане на данъци се съдържа в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България . Съгласно този текст, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Този текст въвежда общият принцип наданъчното третиране на доходите и имуществото иа данъчните субекти и е доразвит в съответните данъчни закони - Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) и други.
В тези закони са посочени и правата и задълженията на данъчните субекти във връзка с данъчното облагане на техните доходи и имущество и начинът, по който те да бъдат реализирани. Едно от основните задължения на данъчните субекти във връзка с облагането на техните доходи и имущество е да декларират своите доходи и имущество в съответно установения срок. Подаването на декларация представлява форма на съдействие от страна на данъчния субект към данъчната администрация. Друга такава форма на съдействие е предоставянето на документи и сведения във връзка с реализираните доходи и имущество.
Следва да се посочи, че задължението за подаване на декларация за облагане на доходите и имуществото е различно от задължението за заплащане на данъците, начислени върху доходите и имуществото. Основната разлика между тези две задължения е, че при неизпълнение на първото задължение данъчният субект носи административнонаказателната отговорност, която е под формата на глоба. При неплащане на данъци (след като субекгьт е подал вярно и пълна данъчна декларация) не се налага глоба, а лицето дължи единствено лихви върху данъчното си задължение.
III. ПОДАВАНЕ ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЗОДФЛ И ЗМДТ /ЗА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА - ГРАЖДАНИ/
Всички данъчни закони установяват изрично задължението за подаване на данъчна декларация.
Съгласно чл. 41 от ЗОДФЛ, данъчно задължените лица са длъжни да подадат годишна данъчна декларация за облагаемия си доход в срок до 15 април на следващата година. В случай че тези лица подадат годишна данъчна декларация до 31 януари на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват отстъпка.
Съгласно чл. 14 от ЗМДТ, за новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът е длъжен в 2-месечен срок да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка (например надстрояване, което води до повишаване на данъчната оценка на имота), данъчно задължените лица също са длъжни да подадат в същия срок отново данъчна декларация.
При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица също са длъжни да уведомят за това териториалната данъчна дирекция no местонахождението на имота ло в 2-месечен срок.
Съгласно чл. 32 от ЗМДТ, при откриване на наследство данъчно задължените лица са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя.
IV. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ЗАПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ
Може да стане по два начина - като не се декларират въобще доходите и имуществата (пълно неизпълнение), или като не се декларират пълно доходите и имуществата (частично неизпълнение, което на популярен език се нарича още укриване на данъци).
Поради тази причина действащото законодателство изрично предвижда различни наказания за неподаването на данъчни декларации и за невярно попълнени данъчни декларации
1. По Закона за облагане доходите на физическите лица . Съгласно чл. 80(1) от ЗОДФЛ /2021 г./, физическо лице, което не подаде данъчна декларация в предвидените no този закон срокове, се наказва с глоба до 500 лв.
(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер до 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.
2. По Закона за местните данъци и такси:
Съгласно чл. 123 от ЗМДТ, който не подаде данъчна декларация по чл. 14 (за новопостроените или придобити по друг начин имоти), не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв.
Съгласно чл. 124 наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32 (декларация при откриване на наследството), не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв.
Съгласно чл. 124, ал. 3 от ЗМДТ, за нарушение по чл. 41 (който предвиждаше задължение за подаване на годишна данъчна декларация за облагаемия доход в срок до 15 април на следващата година) на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.
Съгласно чл. 125 , при укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.
V. ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА ДАНЪКА
Законодателят не е определил точния размер на наказанието (глобата), a e оставил на административнонаказващите (в случая - данъчните) органи да преценят, какъв да бъде размера на глобата. Само в един случай - по чл. 125 от ЗМДТ, глобата се определя "автоматично"' и зависи само и единствено от размера на укрития данък.
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е основният административнонаказателен закон в системата на българското законодателство. В него са указани принципите на административното наказване, реда за налагане на административните наказания и начинътза определяне на техния размер.
Съгласно ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. ЗАНН също предвижда, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Тези два текста определят правилата, с които следва да се съобразяват данъчните органи при определяие размера на наказанието глобе. Нека ги разгледаме поотделно.
1. Предупреждение и превъзпитание на нарушителя съгласно ЗАНН
Административнонаказващият орган трябва да прецени, дали налагането на конкретното наказание ще стимулира нарушителя да не извършва други нарушения, или напротив, ще засили у него желанието за "отмъщение". Ако нарушението е сериозно, но е очевидно, че нарушителят няма намерение да извършва други данъчни нарушения и си е взел бележка от извършеното, то наказанието трябва да е по-ниско. И обратното, ако нарушителят нехае че е извършил нарушение, продължава да извършва всякакви възможни действия по заобикаляне на данъчното законодателство, то тогава наказанието трябва да е по-високо.
2. Възпитателно и предупредително въздействие върху останалите граждани ЗАНН
Наказанието освен че е насочено срещу конкретният нарушител (лична превенция), има за задача да "покаже" на останалите членове на обществото, че 1и те са заплашени от наказание, ако извършат същото деяние (т. нар. генерална превенция на наказанието). Но не бива един нарушител да се превръща в жертва на амбициите на данъчните органи да покажет на останалите граждани колко тежки могат да бъдат наказанията за нарушаване на данъчното законодателство.
3. Тежест на нарушението
В случая с разглежданите данъчни нарушения тежестта на прзктика се измерва с размера на данъка, които не се плаща в резултат на нарушението. Колкото по-висок е размерът на укрития данък, толкова по-голяма е тежестта на нарушението.
4. Подбудите за извършване на данъчно нарушение.
Като подбуди следва да се разбират целите, причините, поради които е извършено нарушението. Те могат да бьдат с цел избягване заплащането на данъци (когато лицето умишлечо не подава данъчна декларация), но могат да бъдат и поради небрежност към изпълнението на данъчните задължения (например в случаите, когато лицето е забравило да поцаде данъчна декларация), липсата на средства, затруднено семейно положение, болест и др.
5. Смекчаващи вината обстоятелства
Това са факти, в резултат на които може да се приеме, че лицето въпреки че е извършило данъчно нарушение, неговата вина не е голяма (например неопитност, подава за първи път данъчна декларация, лице с недостатъчно образование, възрастен човек, човек с проблеми от сериозно естество, болестно състояние, командировка в чужбина и др.
6. Отегчаващи вината обстоятелства
Тези обстоятелства са обратни на смекчаващите.
7. Имотното състояние на лицето.
Това обстоятелство е от съществено значение при определяне размера на наказанието. За съжаление рядко се отчита от административно-наказващите органи. Под имотно състояние на лицето следва да се разбира не само притежаване на недвижим имот, но и всички активи които лицето притежава, както и приходите които лицето получава периодично. За удостоверяването на имотното състояние на лицето могат да се ползват всякакви начини - служебна бележка за получени възнаграждения, данъчни декларации/ако са били приети от данъчни органи и не са оспорени/, данъчни оценки на имущество, декларации от самото лице, оценки от вещо лице и др. Разбира се имотното състояние на лицето не следва да се взима изолирано от други условия за определяне на наказание.
Освен тези обстоятелства при определяне размера на глобата следва да се има предвид и вида на изпълнителното деяние, чрез което е извършено нарушението. Например, нарушението на чл. 123 от ЗМДТ може да бъде извършено чрез неподаване на данъчна декларация за новопостроените или придобити по друг имоти или чрез подаването й в извън установения срок . Очевидно е, че в единия случай нарушението е по - тежко, докато в другия случай макар и по-късно имаме подадена данъчна декларация. Поради тази причина законодателят е предоставил на наказващия орган да определи наказанието в рамките на 10 до 400 лева.
Друг фактор, имащ значение за определяне разиера на наказанието е размерът на данъка чието заплащане лицето е избягнало. Неправилно би било, да се налага глоба от 500 лв. за това че лицето не е подало данъчна декларация за данък в размер на 100 лв. Ако приемем така наложилата се практика, то остава въпроса, какво ще е наказанието за лице, което не е подало данъчна декларация за дължим данък в размер на 1000 лв., след като таванът на наказанията е 500 лв. (чл. 61, ал. 1 от ЗОДФЛ).
He бива да се забравя, че освен глобата за неподадена, ненавременно подадена, или неточна декларация данъчните субекти дължат и укрития данък, заедно с лихвата за просрочие до момента на заплащането му или събирането му от Агенцията за държавни вземания.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.