ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО  

За по малко от 20 години в България са приети три закона, посветени на т.нар. „гражданска конфискация“ (“in rem”).

I. ЗАКОНЪТ ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ (ЗОПДИППД) 

(Обн. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005 г., отм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012 г.).  

Законът урежда условията за отнемане не на всяко незаконно придобито, а само на придобитото от престъпна дейност имущество.

II. ЗАКОНЪТ ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО  (ЗОПДНПИ)

(обн., ДВ, бр. 38 от 2012 г.; отм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018 г.). 

Регламентира се отнемането не само на придобитото от престъпна дейност, но и на всяко незаконно придобито имущество.

III.  В момента действа ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО  (ЗПКОНПИ)

(Обн. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 6 Март 2018г., доп. ДВ. бр.21 от 9 Март 2018г., доп. ДВ. бр.41 от 18 Май 2018г., изм. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2019г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. ДВ. бр.79 от 8 Октомври 2019г., изм. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020г.).

1.По  ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ отнемането не се основава на присъда. Действието е насочено не срещу лицето, а срещу  имуществото, независимо от наказателния процес. Правилото е познато като гражданска конфискация или “in rem”. 

2.По ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ привличането на лицето по някой от посочените в закона текстове от НК е основание за образуване на проверка. За отнемането обаче не е необходимо да се обосновава извод, че имуществото е придобито със средства именно от престъпната дейност на лицето. Изземването може да бъде извършено дори когато няма достатъчно доказателства за обвинение в престъпление. В тези случаи отнемането може да се окаже единственият инструмент за връщането на незаконните облаги и възстановяването на справедливостта. Затова се счита, че гражданската конфискация е изключително ефективна, тъй като не зависи от наличието на присъда, може да бъде осъществена независимо от смъртта, изчезването или имунитета на проверяваното лице.

3. За образуване на производство пред съда е необходимо да бъде установено след проверка наличието на несъответствие в размер минимум 150 000 лева (каквато всъщност е практиката). И съответно да отпаднат всякакви излишни и водещи до неяснота разпоредби, съдържащи понятия като „достатъчно данни”, „основателно предположение”, „значително несъответствие” и пр. Така ще се избегне самоцелното натрупване на термини и изрази с приблизително еднакво съдържание за обясняване на едно единствено обстоятелство – значително несъответствие от имущество с неуставен законов произход като предпоставка за завеждане на дело за отнемането му. В конкретния случай обектът на законодателното регламентиране е твърде стеснен по обем и съдържание, поради което не се нуждае от използване на множество изрази. Резултатът закономерно е нееднакво тълкуване и нееднакво разбиране на нормите, респ. риск от различна съдебна практика по приложението на един и същ институт на закона.

4. Размерът на незаконно придобитото имущество има значение само за завеждане на дело за отнемане, но не и за определяне на имуществото като незаконно.

5. Каква е всъщност съществуващата уредба: първо се установява наличие на незаконно имущество в посочен от закона обем (размер, стойност), второ, въз основа на установения размер от незаконно имущество се прави предположение, че … имуществото е незаконно!?

Примерът е показателен за това до какви незадоволителни резултати и до какво качество на нормотворчеството се достига, когато законите се създават прибързано и кампанийно, и какъв е капацитетът на субектите, занимаващи се със законотворческа дейност.

IV. От съпоставката между трите закона – ЗОПДИППД, ЗОПДНПИ и ЗПКОНПИ – е видно, че по ЗОПДИППД (отм.) отнемането се основава на присъда, т.е. критерият е субектът (in personam). По този закон се изисква приключило наказателно производство с присъда. Наличието на присъда означава, че държавата първо доказва виновното извършване на престъпно деяние по безспорен начин. Втората предпоставка е наличието на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и престъплението.

Основното различие между първия закон, от една страна, и последвалите го два закона, от друга, е следното: Встрани от предметния обхват на отнемането по първия закон остава онова имущество, за което, макар да не е установен законен източник, също така не е установена и връзка с престъпната дейност, за която лицето е осъдено. Същото това обстоятелство обаче – липсата на установен законен източник – е основна предпоставка, наред с наличието на значително несъответствие, за отнемането по следващите два закона. Ясно изпъква различният критерий, възприет от законодателя във времето: първоначалният критерий е бил връзката на незаконно придобитото с престъпна дейност; след това този критерий е изоставен и на негово място идва критерият липса на установен законен източник.  Източник: 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист.  Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.