МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПАРКИРА НА ТРОТОАРА И "ИЗВЪН ПЪТЯ"  ЛИ Е ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА 

Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП) е все още действащ нормативен акт, но противоречи на немалко разпоредби на закона и на приетите въз основа на него наредби. Правилникът е приет три години преди действащия Закон за движението по пътищата (ЗДвП), но не е отменен и до днес. Нещо повече – след като стои „непипнат“ в продължение  на 10 години, от 2006 г. до 2015 г. e променен 9 пъти. Всичко това показва, че серия от правителства (той е приет и съответно трябва да бъде отменен с постановление на Министерския съвет) продължават да го припознават като нормативен акт, регулиращ движението по пътищата. От друга страна, с три години „по-младият“ от него ЗДвП за близо 22 години съществуване е променян 81 пъти, което означава, че законодателят е възприел именно закона, а не правилника, като основен акт за уреждане на материята, включително в детайли, които преди това са били регламентирани на подзаконово ниво.  Самият ЗДвП има специална разпоредба (§10), която предвижда, че „подзаконовите актове по прилагането на отменения Закон за движението по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон“. Но дали противоречията между правилника и закона не са повече от ползите от съществуването на подзаконовия нормативен акт.

ПАРКИРАНЕТО ПО ТРОТОАРИТЕ 

Законът предвижда (чл. 94, ал. 3): „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“.

А Правилникът (чл. 96, ал. 3) гласи: „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с максимално допустима маса до 2,5 т върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 1,5 м за преминаване на пешеходци“.

Както е видно, разпоредбите се разминават в две отношения.

Според правилника може да се паркира върху всеки тротоар, а според закона – само на определени места. 

Второто противоречие между правилника и закона е за мястото, което трябва да остане за пешеходците след като колата паркира на тротоара. Според ЗДвП то трябва да е поне 2 метра, а според подзаконовия акт – 1,5 м. По-голямото запазено място за пешеходците е предвидено в закона от април 2002 г., т.е. в продължение на 9 години правилникът не е съобразен с него. 

Това е един от въпросите, на които предстои да отговори Върховният административен съд (ВАС)     Източник:

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист.  Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.