ПРАВОМОЩИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД ПРИ НИЩОЖНОСТ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННО РЕШЕНИЕ 

Състав на ВКС посочва, че служебните задължения на въззивния съд в хипотезата на недопустимост и нищожност на първоинстанционното решение са уредени изрично от процесуалния закон. В Решение № 36 от 19.08.2015 г. по т. д. № 4583/2013 г. се приема, че предвид изричната разпоредба на чл. 269 ГПК извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Единственото изключение от забраната за служебна проверка се отнася до нарушението на императивни материалноправни разпоредби и в хипотезата, при която осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. Доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция съгласно чл. 269 ГПК е ограничен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.