Правото на адвокатска защита - Конституционно защитено право
1. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.4 от Конституцията на Република България , всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането или привличането му като обвиняем, а според чл.31 ал.2 от Конституцията – „никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен , нито да бъде осъден въз основа на неговото самопризнание“ .
2. Разпоредбите на чл.97 ал.1 и чл.219 от Наказателно-процесуален кодекс/ НПК/ изцяло се съобразява с изискванията на Конституцията.
3. Както се вижда , конституционно е утвърдено правото на адвокатска защита на обвиняемия в досъдебното производство и тя е изнесена още при привличането в качеството на обвиняем или при предприемане на действия от страна на разследващите органи .
4. По този начин се гарантират основните права и свободи на българските граждани , залегнали от Конституцията на Република България от 1991 г. Още при повдигането на обвинението или задържането , или предприемането на каквито и да е действия срещу всяко лице , то има право да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да ползва адвокатска защита , да се среща насаме с адвоката си; да дава или да не дава обяснения; да иска защитникът му да участва във всички следствени действия ; да обжалва процесуалните действия на следствените и съдебни органи, когато съществува законна възможност за това, както и онези , които макар и да се основават на Закона, същесвено нарушават правата му; да прави отводи на следователя, прокурора, съдии и други. Ако не се спази процесуалния ред за повдигане и предявяване на обвинението, фактическото му конкретизиране и правната оценка на деянието, се нарушава правото на защитата на обвиняемия и това представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
5. Съществено нарушение на процесуалните права е и , ако следствените органи не са разяснили на обвиняемия правото му на защита по време на привличането му на обвиняем и особено правото му на адвокатска защита. От момента на привличането му на обвиняем , до доказване на противното с влязла в сила присъда , обвиняемия се ползва с конституционно и процесуално признание, че е невинен /чл.31 ал.3 от Конституцията и чл.16 от НПК/ .
6. Обвиняемия има право да упълномощи адвокат - защитник , било от момента на повдигане на обвинението, било от предприемането на действия по задържането. След упълномощаването на адвокат - защитник , обвиняемият не губи правото си да се защитава сам. Адвокатът е длъжен да съгласува с него основните линии на защитата. Той поема и задължението да пази в тайна всички обстоятелства , които са му били поверени от обвиняемия.
7.Съгласно НПК се дава възможност на обвиняемия, който не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение , ако желае да има защитник , да му бъде назначен служебно такъв. В този случай разноските са за сметка на органа назначил защитника. Това е една реална конституционна гаранция за признато право на защита. С оглед на пълноценното осигуряване на правото на защита, разследващите органи са длъжни във всички случаи да осигурят участието на адвоката, при изявено желание от страна на подзащитния му.
8. Правото на обвиняемия от адвокатска защита в хода на разследването е конституционно гарантирано и неговото обезпечаване във вътрешното законодателство е в съответсвие с международните актове , по които Република България е страна. Според Европейската конвенция за защита правата на човека/ЕКЗПЧ/ , всяко лице при наличие на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок(чл.6 т.1 ЕКЗПЧ) Конвенцията защитава правото на живот, справедлив процес , право на обжалване, разумен срок за задържане и отговорността на държавата за нанесени вреди.
9. Съдебната власт е гарант на основните свободи като общочовешки ценности . Правото на достъп до съд, наред с правото на живот, свобода и сигурност, на неприкосновеност на личния и семеен живот, на жилището, на тайната кореспонденция, на мисълта, съвестта и религията.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.