ПРАВО НА СТРОЕЖ И ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Тази давност не се прилага служебно, а следва правилата на ЗЗД. Тя започва да тече от деня, в който е подписан нотариалният акт за отстъпване на правото на строеж. Въпросът кога се счита за упражнено правото на строеж се разглежда предимно в съдебната практика, отколкото в закона, но дори и там има разнопосочни мнения. Преобладава становището, че за да се счита за упражнено правото на строеж в петгодишния давностен период сградата трябва да е изградена в "груб вид" (груб строеж), но има и точно обратните мнения. Според някои мнения за упражняването на правото на строеж може да се съди и от издигането на стени, от изливането на бетонни плочи, колони и трегери, без да е задължително да е поставена последната плоча или покривът, но все пак се преценява във всеки един конкретен случай дали реално се е осъществявало правото на строеж и дали трябва да се включи в действие нормата за петгодишната давност. Срокът от пет години се прекъсва в случаи, че бъде наложена строителна забрана по смисъл на чл. 198 ЗУТ.Понятието "груб строеж" се уточнява в § 5 т. 46 от допълнителните разпоредби на ЗУТ - "Груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи."Теоретично правото на строеж върху земя частна собственост се прекратява автоматично, с изтичане на петгодишния срок, но на практика нещата не стоят така. Правото на строеж се учредява с нотариален акт, който се вписва. Следователно и самото прекратяване трябва да се впише, за да се уведомят третите лица. В случаите на погасяване на правото по давност частично изграденото става собственост на притежателя на парцела, който има възможност сам да довърши сградата и да стане неин собственик.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.