ПРЕРЕГИСТРАЦИЯТА И ЛИКВИДАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВА, КОИТО НЕ СЕ ПРЕРЕГИСТРИРАНИ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

В разпоредбите на § 5 до § 5д от ПЗР на ЗТР са уредени различни хипотези на пререгистрация и ликвидация на търговци, които не са пререгистрирани съгласно § 4 от ПЗР на ЗТР, в чието правило на ал. 1 е предвидено, че Търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по ЗТР в срок до 31 декември 2011 г. Държавна такса за пререгистрацията не се дължи. В следващите редове са направени някои кратки бележки върху една незаконосъобразна практика на длъжностните лица по регистрацията (ДЛР) при Агенцията по вписвания – Търговски регистър при пререгистрацията и ликвидацията на търговци по § 5г от ПЗР на ЗТР. Още тук обаче сме длъжни да изтъкнем, че в мотивите на отказите личи „сламкоподобният“ им вид. Разбира се, не че някой очаква от ДЛР пространни мотиви, но все пак може би е разумно, когато съдилищата имат формирана практика, ДЛР да се съобразяват с нея, тъй като в противен случай не се постига нищо друго, освен едно безсмислено упражнение по писане на жалби и внасяне на държавни такси. Едва ли това би могло да се нарече добра административна практика, но упорството и „страхът“ от „мислене“ или може би загуба на работното място, ако не се изпълнят нечии указания, е водещият мотив, за да ДЛР да постановяват откази[1].

     Съгласно правилото на § 5г, ал. 4 и ал. 5 от ПЗР на ЗТР търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени. Когато за търговец по ал. 4 бъде открито имущество, лицата по § 5а, ал. 2 могат да подадат заявление за ликвидация и след този срок по реда на чл. 273, ал. 2 от Търговския закон, но не по-късно от 31 декември 2022 г.[2]

Проблемът се поражда в момента, когато някое лице подаде заявление. Обикновено следва отказ с мотивите, че след изтичане на преклузивния срок, предвиден в §5а от ПЗР на ЗТР[3], се погасява правото на изброените в разпоредбата лица, да поискат пререгистрация и ликвидация на дружеството. Като е направено и заключение, че по реда на § 5г, ал. 4 и ал. 5 от ПЗР на ЗТР може да се подаде заявление, но след 31.01.2017 г.

Защо е незаконосъобразен отказът?[4]

Отказът на ДЛР може да бъде незаконосъобразен при следните обстоятелства:

3.1. Неправилно мотивиране, че не е налице имущество.

В случая е достатъчно заявителят, респ. легитимираните лица (негови кредитори) да са представили доказателство, че е налице такова имущество. ДЛР не може и не е компетентно да прави извод за липса на имущество, освен при проверка на представения документ от външна страна, т.е. формално.

3.2.Неправилно мотивиран, във връзка с предвидения в закона срок.

Съгласно разпоредбата на § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР, търговските дружества с прекратена дейност, които към 31.01.2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени. В нормата на § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТР е предвидено, че ако по отношение на заличен търговец бъде открито имущество, лицата по § 5а, ал. 2 могат да подадат заявление за ликвидация и след този срок, но не по-късно от 31.12.2022 г. По отношение изложените от длъжностното лице съображения за погасяване на правото за подаване на заявление за пререгистрация, следва да се вземе предвид, че регламентираният в разпоредбата на §5а, ал. 1 от ПЗР на ЗТР срок е инструктивен. Това обстоятелство произтича от общотеоретичния прочит на закона. Най-елементарният способ да се определи дали един срок е инструктивен или преклузивен е чрез преминаването към следващата стъпка, която е предвидена в правилото за поведение. Когато предвиденият в закона срок се свърза с прекратяването и погасяването, респ. изключването на права, срокът е преклузивен. Обратно – когато по отношение на съответния срок не са предвидени такива последици, а се дава допълнителна възможност, макар и с добавянето на допълнителен елемент във фактическият състав, то тогава следва да се приеме, че срокът е инструктивен[5]. В нормите на ПЗР на ЗТР е регламентирана възможността пропусналите този срок дружества (съобразно § 5а, респ. § 5г, ал. 4 и ал. 5 от ПЗР от ЗТР) с прекратена дейност, считани за заличени по силата на закона след 31.01.2017 г., за които е открито имущество, да подадат заявление за ликвидация, но то не трябва да бъде подадено по-късно от 31.12.2022 г. Per argumentum a fortiori следва, че тази възможност е приложима и относно периода от 31.01.2015 г. – 31.01.2017 г[6]. Предвид на изложеното съдът приема, че макар и след инструктивния срок, с оглед защитата на кредиторите и сигурността в гражданския оборот, на легитимираните по § 5а ал. 2 от ПЗР на ЗТР лица следва да се признае право да заявят ликвидацията при наличието на правен интерес от това[7].

3.3. Неправилна преценка за липсата на правен интерес[8].

В случая правният интерес може да се обоснове с оглед на няколко хипотези[9]:

3.3.1. Наличието на членствено правоотношение – напр. притежаваното от прекратеното дружество имущество, което води до възможност за потенциален ликвидационен дял[10] в полза на едноличния собственик.

3.3.2. Наличието на имущество на дружеството, което е прекратено, поради което същото подлежи на осребряване[11];

3.3.3. Защита интереса на активните кредитори, които биха могли да се удовлетворят от ликвидационната маса[12];

Вместо заключение.

 В доктрината и съдебната практика поставеният проблем се разрешава нееднозначно. Логичният въпрос е, защо ДЛР от АВ – ТР, продължават една незаконосъобразна практика? Може би желанието им е да се пишат жалби, за да имат оправданието, че не мислят, а изпълняват указанията на съда. 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. Източник: