Придобивна давност между съсобственици
Придобивна давност между съсобствениците - Законът/чл.31 ЗС/ казва, Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, т.е. между съсобственици давност не тече,освен ако няма доказателства за противопоставено владение, т.е. ползващият съсобственик да е заявил пред другия, че само той е собственик.
ОТ КОЙ МОМЕНТ ТЕЧЕ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ
От момента на противопоставянето на владението на другия съсобственик започва да тече 10 годишната давност. Фактът на едноличното ползване на имота от съсобственик, обаче не е достатъчен за доказване на твърдението за придобивна давност. Наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само че е ползвал имота (респ., че неговия наследодател е правил това), но и че е променил намерението си; имал е съзнанието, че имота е само негов, и е завладял частите на сънаследниците.
Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите съсобственици и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само за себе си, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота. Самото манифестиране на намерението да се свои трябва да достигне до адресата си - пряко. В повечето случаи се изразява чрез действия, пречещи на другия съсобственик в случай че се появи и изяви претенцията си да упражнява фактическа власт върху общата вещ, съпроводени с изявление в този смисъл - недопускането му вътре в имота. Ползването и грижите за имота само не са достатъчни да се приеме наличие на намерение за своене. Щом като във вътрешните отношения между страните се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка съсобственикът, който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец.
Плащането на данъци, както декларирането на имота не са действия от този характер. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер. Съгласно константната съдебна практика, не се включват в обективните действия на владението и не изразяват промяна в намерението за своене.В този смисъл, те не са годно основание за начало на придобивна давност. Разбира се, когато няма обективен начин да се изпълнят горните условия, би могло да се прибегне до обстоятелствена проверка/установяване право на собственост/ от нотариуса. Въз основа на дълга и бавна процедура , нотариуса издава нотариален акт за собственост по давност.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.