Припознаване
Семейния Кодекс урежда припознаването като административно производство. Съгласно чл. 65, ал. 1 СК то се развива пред административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК - длъжностно лице по гражданско състояние. Регламентирана е процедурата и формата на извършването и отразяването му /чл. 64 - чл. 66, ал. 1 СК, чл. 49 ЗГР/. Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи. Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
Вписването на припознаването в акта за раждане се извършва след осъществяване на преценка от административния орган, че са налице предпоставките съгласно СК. Компетентността за това му е предоставена със закон - чл. 66, ал. 1 СК. По съществото си, вписването представлява волеизявление, с което се признава факт с правно значение, а именно, че припознаващият е родител на припознатото лице. С отразяването на това обстоятелство по реда на чл. 49 ЗГР в акта за раждане, то има доказателствена сила до установяване на неистинността му. Следователно вписването от длъжностно лице по гражданско състояние на декларирано припознаване в акт за раждане, има всички белези на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. А от ДР на ЗА и съответно представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, подлежащ на обжалване пред компетентния Административен съд. При това положение установяването на произхода на детето, респ. вписването на различно лице в акта за раждане от посоченото при издаването му, следва да бъде осъществено по категоричен начин в нарочно производство по чл.64 СК /припознаване - пред административен орган, чийто отказ подлежи на обжалване пред съответния Административен съд/ или по чл.69 СК /иск за установяване или оспорване на произход от бащата - пред съответния Окръжен съд/.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.