Промяна на име
I. СМЯНА НА ИМЕ
1. При осиновяване името на детето може да бъде променено от съда според желанието на осиновителите. Тук трябва да се добави, че при осиновяване и промяна на името на навършило 14 години дете, за да бъде извършена промяната, трябва да бъде поискано неговото изрично съгласие. Две са хипотезите при промяна на бащино и фамилно име при осиновяване – при пълно и непълно осиновяване. При пълно осиновяване презимето и фамилията на детето се променят според името на осиновителя. При непълно осиновяване промяната на презимето и фамилията на детето се променят с решение на съда при желание на осиновителя, като при навършило 14 години дете се иска съгласието му.
2.При сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак има правото да запази своето фамилно име, да приеме това на съпруга си, както и да добави фамилното име на съпруга си към своето. Това се извършва при съставянето на акта за сключване на граждански брак, като съпрузите изрично заявяват избора на един от описаните варианти.
3.Съгласно чл.19 от ЗГР /Закон за гражданската регистрация/, когато някое от имената е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, като преценката дали на някое от горните определения се прави от съда.
4.Когато важни обстоятелства налагат смяна на името, като например разминаване между имената на осиновения и осиновителя и това създава пречки при доказване връзката на осиновяването. И тук преценката е на съда, той е компетентният орган, който да се произнесе дали конкретните обстоятелства са “важни” и налагат промяна на името. Според практиката на Върховния съд трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика. Ако едно лице е известно с различни имена в две държави и това му създава административни пречки и трудности при идентифицирането на самоличността, то тези обстоятелства трябва да се определят като важни по смисъла на цитираната разпоредба. Когато едно лице в различни периоди от време е носило различни имена, то след навършване на пълнолетие може да избере кои от имената, с които е известно в обществото, да носи занапред. Важни обстоятелства са налице и когато името на лицето в акта за раждане се различава от издадените впоследствие официални документи (напр. дипломи за завършено образование) и тази разлика в името създава двойнственост в индивидуализацията на лицето и която от своя страна му създава затруднения.
5. Възможно е да сте известен в обществото с определен псевдоним. В този случай по решение на съда може да се прибави псевдонима към името. Отново съдът решава дали псевдонимът е достатъчно широко обществено разпространен и имам основание за промяна.
6.Ако сте лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да се промени бащиното и фамилното име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола, както и да побългарите собственото си име.
II. КАКВА Е ПРОЦЕДУРАТА ПРИ СМЯНА НА ИМЕ
1. Писмена молба в съда, която трябва да съдържа личните ми данни: трите имена; ЕГН; адрес/ако личният и съдебният не съвпадат, се вписват и двата/.
2. На основание тази молба съдът преценя дали да я удовлетвори.
2.1 Също така се описва основанието за желанието за смяна на името. Необходимо е да обоснованост причините за това желание, които трябва да са достатъчно основателни, за да може съдът да разреши тази промяна. Задължително е да се изтъкне едно от упоменатите основания. Например не е възможно да се впише в молбата като основание, че настоящето име е омръзнало и молителя иска друго.
2.2 Към молбата се представят съответните документи, доказващи твърденията/мотивите. Допуска се и довеждането на свидетели, но това трябва предварително да се упомене в молбата, както и да се посочи техните имена.
2.3 Възможно е съдът да прецени, че е необходимо да представя и свидетелство за съдимост. Това се извършва, в случай че съдът има съмнения, че е възможно прикриване на престъпление, заради което се иска тази промяна и това не е в обществен интерес.
III. КОЙ ОРГАН Е КОМПЕТЕНТЕН ДА РАЗГЛЕДА МОЛБАТА ЗА ПРОМЯНА НА ИМЕ
1.Абсолютно задължително условие е да входиране молбата в районния съд, в чийто район е постоянният адрес по документи на лицето.
2. Как може да обжалва отказа на съда да уважи молбата ми за промяна на името?
3. В случай че съдът отхвърли молбата молителят има право на жалба в едноседмичен срок от връчването на решението. Компетентният орган, чрез който се подава жалбата, е районният съд. При промяна на името се изготвя нов акт за раждане. Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд (чл. 538, ал. 3 ГПК).
IV. ВКС РАЗЯСНЯВА КАК СЕ ВПИСВА ФАМИЛНО ИМЕ НА ЧУЖДЕНКА , СЪПРУГА НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН - ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ОБЩИТЕ ПРАВИЛА
Налице са отделни законови норми, които засягат лица, които не са български граждани. Например, името на лице, което не е български гражданин, родено извън територията на страната, се вписва в регистрите на актове за гражданско състояние и в регистъра на населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване на територията на Република България.
В конкретния случай касатор е съпругата на български гражданин, която има такъв статут на постоянно пребиваваща. Тя се явява чужд гражданин, но това е допълнително обстоятелство, което трябва да се отчете от съда, защото е налице специална хипотеза - жената е родена в Република България. Нейният съпруг е български гражданин, като бракът е сключен на територията на съседна държава, която не е член на Европейския съюз. С Решение № 173 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 3828/2018 г. на ВКС се приема, че е правилно фамилното име на съпругата касатор след брака да бъде такова, каквото е фамилното име на съпруга, както е записано в регистъра на населението на Република България. Това е така, защото попада в обхвата на изключенията от общите правила за промяна на име.