Сключването на споразумение не е право на обвиняемия
Автор:адв. Атанас Джонев| обновена юли 2025 г.
1.Споразумението в наказателния процес представлява алтернативен способ за приключване на делото, при който обвиняемият и прокурорът постигат договореност относно вината, правната квалификация и наказанието. То се утвърждава от съда и има сила на влязла в сила присъда.
2.Въпреки че процедурата по споразумение е широко използвана в практиката, обвиняемото лице няма субективно право да настоява за сключване на споразумение. Това е ясно уредено в чл. 381 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който предвижда, че споразумението се допуска само ако прокурорът и обвиняемият го поискат и съдът го одобри.
3.Решението дали да се водят преговори и дали изобщо да се стигне до споразумение е изцяло в дискретната преценка на прокурора. Ако той не счита, че са налице условия или интерес за подобна развръзка, не е длъжен да предлага или приема споразумение.
4.Съдът, от своя страна, не може да принуди страните да сключат споразумение, нито да изготвя такова по своя инициатива. Освен това, съдът има право да откаже да одобри споразумение, ако прецени, че то противоречи на закона, морала или интересите на обществото.
5.В своята практика Върховният касационен съд многократно е подчертавал, че споразумението е процесуално средство, а не субективно право на обвиняемия, което може да се търси чрез искане или жалба. Не може да се оспорва отказ на прокурора да води преговори, нито да се сезира съд с искане за „разрешаване“ на споразумение.
6.Единствената възможност обвиняемият да се ползва от института на споразумението е при доброволно съгласие на прокуратурата и съответствие с процесуалните и материалноправни изисквания. Ако тези условия липсват, делото продължава по общия ред.
7.Няма забрана обвиняемият или неговият защитник да предложи споразумение, но прокурорът не е длъжен да го приеме. Дори при съгласие между страните, съдът има последната дума дали да го утвърди.
8.В случаите на категоричен отказ от страна на прокуратурата, обвиняемият няма друг процесуален път да наложи подобно развитие. Това гарантира независимостта на прокурорската и съдебната преценка, както и защитата на обществения интерес.
9. Практически съвет: ако обвиняемият желае да приключи делото със споразумение, трябва да ангажира опитен адвокат, който да прецени шансовете за постигане на договореност с прокуратурата и да води преговори в разумни рамки.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Сключването на споразумение е възможност, а не право. То изисква взаимно съгласие между обвинението и защитата, както и одобрение от съда. Опитният адвокат може да направи реална преценка дали подобен изход е реалистичен и целесъобразен в конкретния случай.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.