Съпричиняване на вреди - кога поведението на пострадалия намалява обезщетението?
Съпричиняване на вреди - кога поведението на пострадалия намалява обезщетението?
Автор: адв. Атанас Джонев
С Решение № 222/28.07.2025 г. по т.д. № 760/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, се разглежда въпросът за съпричиняването на вредата от страна на пострадалия.
Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, е следният:
„Как се прилага чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и какви са критериите за установяване на съпричиняване на вредоносния резултат и неговия размер?“
Върховният съд дава ясно тълкуване на съдържанието на понятието „съпричиняване“:
1.За да бъде налице съпричиняване, трябва да е изпълнено едновременно следното:
Да е налице поведение на пострадалия (действие или бездействие);
Това поведение да бъде противоправно, т.е. да нарушава нормативни правила, добри нрави или изисквания за дължимо поведение;
Да съществува пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат;
Вредоносният резултат да е възможно обективно да бъде сведен до по-малък обем, ако пострадалият не беше действал така.
Съпричиняване е налице и когато пострадалият не е проявил обичайната предпазливост или е допуснал рисково поведение, което не е престъпление, но обективно е допринесло за настъпване или утежняване на вредата.
Според ВКС:
2. Вината не е необходим елемент от съпричиняването - достатъчно е противоправно поведение с причинна връзка;
Съпричиняване може да се изразява и в поемане на риск, съзнателно или несъзнателно, при обстоятелства, които повишават вероятността от вреда;
Съдът не трябва да изследва морална или психическа вина на пострадалия, а да прецени дали обективно поведението му е допринесло за вредата.
От съществено значение е, че:
Съпричиняването не изключва правото на обезщетение;
То води до намаляване на размера на обезщетението, съразмерно с приноса на пострадалия;
Оценката на съда е конкретна за всеки случай, без строго математическа формула, но с изрична мотивировка.
3. Практически примери за съпричиняване, според ВКС:
Пресичане на път на нерегламентирано място от пешеходец при ПТП;
Носене на облекло или действия, които увеличават опасността от инцидент (напр. липса на светлоотразителна жилетка);
Отказ от медицинска помощ, който утежнява последиците;
Сключване на договор при очевиден риск, без надлежна проверка.
Съдът следва да обоснове както противоправността, така и степента на участие на пострадалия – т.е. да изрази изрично съотношението между вината на причинителя и съпричиняването от пострадалия.
Настоящото решение на ВКС потвърждава вече установената практика, като изрично подчертава обективния характер на критерия и неговата значимост за баланса на интересите в гражданската отговорност.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.