Стоп капаро
Договорът за стоп капаро най-общо може да се определи като двустранен, ненаименован и неформален договор, по който купувачът плаща определена сума на продавача, който от своя страна се задължава да не предлага имота на други лица и да сключи сделка с този купувач. Макар да не е уреден в законодателството, договорът за стоп капаро намира приложение при сключване на договори за покупко-продажба на недвижими имоти. Съдебната практика е постоянна в разбирането си, че това е договор, по силата на който купувачът заплаща уговорена сума на продавача, който се задължава за определен период от време – в частност до сключването на предварителен договор, да не предлага и продава имота на други купувачи, а купувачът се задължава да сключи предварителния договор. В случай на неизпълнение от страна на купувача, даденото се губи, а при изпълнение сумата се прихваща към престацията по договора за покупко-продажба.
ПОСРЕДНИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ НЕРАВНОПОСТАВЕНИ СТРАНИ
Във връзка с приложението на стоп капаро при договор между купувач и продавач с посредничеството на агенция за недвижими имоти страните не са равнопоставени. От едната страна е агенцията – търговец с богат опит, а от другата страна е гражданинът най-често без собствена защита на правата му като страна по сделка.
Трябва да има унифицирана правна регулация на посредниците при покупко-продажба на недвижими имоти, за да се защитят интересите на гражданите и да се предотвратят злоупотребите.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.