Трайно пребиваване в контекста на разрешенията за чужденци
Спорът се корени около административен акт, с който е наложена ПАМ – отнема се правото на пребиваване на чужденец в Република България. Той е издаден на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ. Първоинстанционният съд отхвърля оспорването като приема, че заповедта отговаря на условията за законосъобразност. Касационните съдии посочват, че съобразно цитираното основание се отнема правото на пребиваване, ако в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната. Според тях нормата на чл. 40, ал. 1, т. 5 е императивна, поради което издателят на административния акт не разполага с оперативна самостоятелност да избере различна мярка. Също така титулярят на разрешението за пребиваване следва да съобрази поведението си с диспозицията на правното предписание, т.е. в неговата правна сфера лежи задължението за трайно установяване.
В Решение № 1863 от 28.02.2022 г. по адм. д. № 6462/2021 се приема, че макар ЗЧРБ да не дава легално определение на понятието "трайно установяване", същото следва да се тълкува с оглед на обичайното му житейско съдържание. Под установяване на определено място, включително в по-широкия смисъл – територията на дадена страна, следва да се разбира, че лицето живее на това място, там учи или упражнява трудова дейност, има социални контакти и се включва в живота на съответните общности, участва в съответните осигурителни системи, още повече, когато това е и задължително.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.