ЗАБАВЯНЕ - НЕПЛАЩАНЕ НА ЗАПЛАТАТА

1. На първо място, основно  право е да се получава навреме ежемесечната  заплата. При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения Кодексът на труда гарантира изплащането на минимум 60 процента от трудовото  възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение продължава да се дължи и трябва да се изплати допълнително заедно с лихва. Дори един ден забавяне на трудовото  възнаграждение – заплата, премия, бонуси, командировъчни или други полагащи ми се парични средства, свързани с извършения  труд, се приема за бавене и подлежи на изискване.

2. Ако забавената сума не бъде изплатена доброволно и работодателят е забавил минимум една месечна заплата, възниква правото за прекратяване на трудовия договор без предизвестие.  За целта писмено трябва да  се уведоми работодателя. Трудовото правоотношение се счита за прекратено от момента, в който работодателят получи писмото, без да е необходимо неговото съгласие.

2.1 Когато се прекрати трудовия договор на това основание, се отключва правото за получаване следните допълнителни обезщетения, освен дължимата заплата и лихвата към нея:

2.2 В случай, че работите по безсрочен трудов договор, работодателят  дължи обезщетение в размер възнаграждението за срока на предизвестие при прекратяване, посочен в договора.

2.3 В случай, че работите по срочен трудов договор и има вреди, вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят следва да  изплати размера на действително претърпените вреди.

2.4 Възниква право и на обезщетение за неизползван годишен отпуск за текущата календарна година. 

2.5 Независимо от това, че трудовият договор е прекратен , неизплатените суми продължават да са дължими. Не бъдат ли изплатени доброволно,  остава правото да се търсят по съдебен ред.  Важно е да се поиска чрез молба до работодателя извлечение от ведомостите за заплати за неизплатените възнаграждения и обезщетения. Ако  откаже,  жалба до Инспекцията на труда, която ще изиска от работодателя тези документи и ще го глоби за това, че е е отказал съдействие, което е в противоречие на чл. 128 т.3 от Кодекса на труда. На база тези документи може:

3. Да се подаде до районния съд, на основание чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. Целта е отново да бъде издаден изпълнителен лист, с който в качеството на взискател в изпълнителното дело да се престъпи  към принудително събиране на полагащото трудово възнаграждение с помощта на съдия-изпълнител. Преди да се издаде изпълнителен лист:

3.1 Ако работодателят  възрази срещу издадената Заповед за изпълнение в срок, съдът уведомява Взискателя за възможността да предявя иск за установяване на вземането ми в едномесечен срок.

3.2 Ако не възрази, съдът ще  издадава Изпълнителен лист за дължимите суми.

СЪДЕБЕН ИСК СРЕЩУ РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА НЕИЗПЛАТЕНИ СУМИ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР

4. Право на искова молба срещу работодателя  в районния съд по седалището на работодателя или по мястото, където се изпълнява обичайната ми трудова дейност. Давностният срок за това е до 3 години, считано от датата, на която е трябвало да  бъде изплатено съответното трудово възнаграждение. След неговото изтичане се губи това право

 Спорове във връзка с трудовите възнаграждения се разглеждат по реда на бързото производство от съда, а като работник/служител  освободен от заплащането на държавна такса. След успешно приключване на съдебното производство работодателят  ще бъде осъден да изплати дължимите суми и срещу него ще бъде издаден изпълнителен лист, с койтоще се образува изпълнително дело пред съдебен изпълнител. При това развитие на съдебния спор разноските по него ще бъдат изплатени също от работодателя.

ВАЖНО: Във всеки случай е препоръчително да си наемите адвокат. При спечелване на делото , всички разноски по него, включително и адвокатския хонорар, ще бъдат платени от работодателя по разпореждане на съда.  август 2017 год.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.