ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АДВОКАТИТЕ СПОРЕД ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ /ЗМИП/

   Висшият адвокатски съвет – ВАдС, оспорва законодателно регламентираните задължения на адвокатите, действащи при осъществяване на професионалните си функции, да сътрудничат на компетентните органи на публичната власт в сферата на организираното противодействие срещу изпирането на пари. Атакуваните разпоредби имат за свой пряк адресат гилдията на адвокатите и проявяват регулативното си въздействие в сферата на упражняването на адвокатската професия.

    В конкретния случай се атакуват определени норми от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които не се отнасят пряко до правата и свободите на гражданите като такива, а до задълженията на адвокатите да организират практиката си съобразно изискванията на ЗМИП и да въведат в нея съответни вътрешни процедури. Доколкото в искането се навеждат доводи за нарушени права на гражданите, те са косвени по естеството си и опосредени през твърдения за непропорционалност на задълженията, вменени на посочената професионална гилдия, и за прекомерен размер на предвидените санкции при неизпълнение. В Определение № 1 от 30.03.2021 г. на КС на РБ по к.д. № 2 / 2021 г. е обяснено, че дейността на адвокатурата и свързаните с нея задължения на адвокатите по ЗМИП не е обект на непосредствена защита по реда на чл. 150, ал. 4 от Конституцията. На ВАдС не е предоставено правомощие да оспорва закони по съображения, че те засягат дейността на адвокатурата като професионална общност. Тъй като конституционният законодател е определил компетентността на ВАдС по чл. 150, ал. 4 от Конституцията в съответствие с ролята на адвокатурата в защита на правата на гражданите, същата компетентност не би могла да бъде разширена по тълкувателен път до защитата на интереси, за които този орган не е призван да се застъпва. По тази причина Конституционен съд /КС/ отхвърля като недопустимо искането на ВАдС за обявяване противоконституционност на разпоредбите на чл. 4, т. 15, чл. 101, ал. 4, изречение второ, чл. 103, ал. 8 и чл. 73, ал. 3, изречение второ от ЗМИП.

   Трима съдии остават на особено мнение. Според тях искането следва да бъде допуснато, като сред аргументите е този, че всяко ограничаване или дори допълнително регламентиране на адвокатската професия засяга правото на защита и искането следва да бъде разгледано като се прецени по същество дали конкретната регламентация го накърнява или не. Въведените за адвокатите задължения пряко засягат отношенията довереник-доверител, които са ядрото на правото на съдебна защита. В едно от особените мнения се очертава разлика между „засягане” на основните права, което е основание за допустимост, и „нарушаване”, което е въпрос, който се решава по същество.