Какви са задълженията на съдебния изпълнител в установяване несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 ГПК, когато изпълнението е насочено върху жилище на длъжника – физическо лице?

При налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва изпълнението и когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл. 451 ГПК). Допустим е описът и на несеквестируемо жилище. При него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г., а може и да провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите, които взискателят е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска и събере (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). За съдебният изпълнител са задължителни определението по чл. 438 ГПК за спиране на публичната продан и решението, с което жалбата на длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е уважена. Преди постановлението за възлагане (актът е неоттегляем) съдебният изпълнител може да прекрати публичната продан, въпреки че длъжникът е пропуснал срока за жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК (той е 1-седмичен и тече от връченото съобщение за публичната продан), ако длъжникът докаже, че жилището е несеквестируемо, а преценката на изпълнителния орган за обратното е невярна.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.