ЗАДОЧНО ПРОИЗВОДСТВО ПО НПК

В случай, че съдът прецени, че отсъствието няма да попречи на разкриване на обективната истина, трябва да провери дали са налице останалите предпоставки за задочно разглеждане на делото на някое от основанията по чл. 269, ал. 3 НПК. Макар да е установил, че подсъдимият не може да бъде намерен на адреса , за да предприеме такова съществено отклонение от принципа на личната защита, както и да гарантира стабилността на присъдата, съдът следва да положи максимални усилия в разумен срок да установи актуалното местоживеене на подсъдимия. Това се отнася и до органите на досъдебното производство /ДП/.

В тази връзка следва да се има предвид, и че само по себе си неустановяването на нова адресна регистрация не е равносилно на неустановеното местоживеене, като предпоставка за задочно разглеждане на делото, тъй като под „местоживеене” се разбира фактическата връзка с определено място, включително и извън пределите на страната, която позволява надлежно призоваване по делото Решения № 541/87 г. на II НО, № 561/1988 г. на I НО на ВС, № 471/1990 г. на I НО на ВС, № 720/1992 г. на I НО на ВС, № 147/1993 г. на II НО на ВС, № 188/1995 г. на I НО на ВС.  Решение № 423/1993 г. на I НО на ВС.  Решение № 4/09 г. на І Н.О.  

В хипотезата по чл. 269, ал. 3, т. 3 (нова, ДВ бр. 32/10 г.) НПК се допуска разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, когато е редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК – обвинителният акт да е връчен на подсъдимия с уведомление, че при неявяване делото може да продължи в негово отсъствие. Трите условия задължително трябва да са налице в кумулативна даденост. И в този случай, за да се проведе задочно производство, съдът предварително трябва да е направил преценката, че това няма да попречи на разкриването на обективната истина.  

Задочното производство съществено се отразява на упражняването на регламентираните в чл. 55 НПК основни права на обвиняемия /подсъдимия/, между които да участва лично във всичките фази и стадии на наказателния процес, да дава обяснения по обвинението, да представя доказателства, да прави искания и възражения. По принцип ограничаването на правото на лично участие на обвиненото лице в наказателното производство е допустимо при категорични данни, че то не желае да се възползва от него или се укрива с цел да избегне реализиране на наказателна отговорност. Задочното производство е „търпимо само в процесуална ситуация на доказан отказ на обвиняемото /подсъдимото/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието” Решение № 53/10 г. на I н. О.  Решение № 470/09 г. на III н. о. На ВКС; В този смисъл Решение № 23/1988 г. на І НО на ВС Решение № 272/1991 г. на ІІІ НО на ВС;  / .

Когато подсъдимият е извън страната, разглеждането на делото в негово отсъствие е допустимо в хипотезите на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. а–в НПК, ако съдът прецени, че това няма да попречи на разкриването на обективната истина. В случая по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” НПК се изисква да бъде установено, че подсъдимият се намира извън страната - местоживеенето му е извесно. Втората хипотезата по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "б" НПК предпоставя известно местоживеене на подсъдимия в чужбина и обективна невъзможност да бъде призован. Такава невъзможност би била налице в случаите, когато между България и съответната държава няма сключен договор за правна помощ, поради което не би съществувало фактическо и правно основание за призоваването на граждани в качеството им на подсъдими. Когато обаче бъде установено, че подсъдимият е в чужбина в страна, с която България има сключен договор за правна помощ  или е приложима Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси,, ход на делото в отсъствие на подсъдимия може да бъде даден, само ако е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си (чл. 269, ал. 3, б. "в" НПК). Едва при тези условия е същият може да бъде привлечен в качеството на обвиняем при условията на задочност. Разбира се правата на обвиняемия/подсъдимия се осъществяват от назначен служебен защитник за да се защитат правата му.  Може лицето да упълномощи свой адвокат по силата на договорно пълномощно - тогава адвокат и лицето , участващо в наказателното производство имат връзка и защитата ще бъде значително по - адекватна.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.