Двама души сме съсобственици на един имот. Другият сам ползва имота и аз не мога да го ползвам.  Не искам това положение да продължава повече. Какво да правя?

Какво да направите? –  Можете да направите две неща. Първо да искате обезщетение за ползване на собствената Ви част от имота, от ползването, на която се оказвате лишени. И второ – да искате да разделите имота- било по доброволен ред, а ако това се окаже невъзможно – и по съдебен ред.

Относно обезщетението за ползване е необходимо да се знае следното: При съсобственици, то се дължи от момента на поискването му. Това законово положение обаче не е много ясно формулирано и възниква следният въпрос –  дали ако днес съм поискал обезщетението, ще се начислява от днешна дата за в бъдеще или пък днес мога да си поискам обезщетение и за вече изтекъл период като длъжникът изпада в забава от днес по отношение на обезщетението за вече изтеклия период от време.

Вярно е второто схващане. Ако днес поискам обезщетение за ползването, от което съм лишен, мога да отправя искане да ми бъде заплатено обезщетение, както за предхождащ днешната дата период, така и за в бъдеще. Обезщетение за ползване ми се дължи най-много за последните пет години. Ако поискам и за още по-стар период заплащането на такова обезщетение, длъжникът лесно може да отхвърли претенцията ми за по-стария период като се позове на изтекла погасителна давност.

За да изпадне длъжникът в забава по отношение на дължимото обезщетение, не е задължително да посоча размера на обезщетението, което търся.

А как да отправя искането за заплащане на обезщетението до длъжника?

На практика има два ефективни начина –  единият като му връча нотариална покана, другият – като предявя направо искова молба.

Относно първия начин: нотариалната покана не е форма за валидност на отправеното искане за заплащане на обезщетение. Всякаква друга писмена форма също е достатъчна. Нотариалната покана обаче доказва изпращането на уведомление в горния смисъл. При спор уведомен ли е съсобственикът за искането за заплащане на обезщетение, на практика чрез нотариалната покана ще мога да докаже изпращането на уведомлението. В случая нотариалната покана е форма за доказване на факта на извършеното уведомление.

 Следва да се има предвид, че нотариална покана може да се връчи само от нотариус с район на действие –  мястото, където ще се връчва нотариалната покана, т.е. не от всеки нотариус.

Относно другата възможност –  Няма никаква пречка искането за заплащане на обезщетение за ползването на имота, от което съсобственикът се оказва лишен, да бъде формулирано за първи път в искова молба.

 Този иск може да бъде предявен в самостоятелно исково производство, но може да бъде предявен по повод на дело за делба. Няма пречка да бъде предявен още със самото завеждане на исковата молба за делба,  но обикновено се прави в първото заседание по делото след влизане в сила на решението по допускане на делбата, в който момент се предявяват така наречените претенции по сметки.

Основаното е, че обезщетение за ползване се дължи за последните пет години. Дължи се след отправено писмено искане за заплащане на такова обезщетение, когата става въпрос за отношения между съсобственици. Искането може да е извършено в писмена форма, с оглед доказването, най-добре е да бъде извършено чрез нотариална покана. Може да се предяви и в делбено производство. С отправянето на искането за заплащане на обезщетение може да се претендира заплащане на обезщетение както са последните пет години, така и за в бъдеще.