Въпрос:

КАКВО РИСКУВАМ АКО ТЕГЛЯ КРЕДИТ ВМЕСТО ДРУГО ЛИЦЕ? 

Отговор:

„Изтегли кредит вместо мен, понеже на мен банката не ми разрешава, пък аз ще връщам парите и ще стана поръчител, за да не притесняваш. Няма да имаш никакви проблеми, защото аз ти обещавам, че ще връщам парите и ти няма да пострадаш по никакъв начин“. – Има случай, в които не можем или не искаме да откажем да направим тази услуга. Трябва обаче да  сме наясно какво рискуваме, ако се съгласим и какво да направим, ако решим да услужим и все пак да защитим интересите си доколкото е възможно.

Първо, трябва да е ясно –  тегля ли кредит от банката, независимо, че парите ще дам на някой друг и няма да се възползвам от тях по никакъв начин, аз отговарям пред кредитора за връщането на парите и възражението, че парите са дадени на друг не ме освобождава от отговорност пред кредитора. Задължено лице съм аз.

Дори този, на кого съм дал парите, да поръчителства, банката, съответно лицето, от което съм взел кредита, се снабдява с двама солидарно отговорни длъжници, но парите ги дължа. На всичкото отгоре, ако се стигне до това кредиторът да си събере парите от мен, не мога да ги търся от „поръчителя“, на когото съм ги дал, освен ако не разполагам с писмен документ от това лице, че парите са получени именно от него.

Понеже животът може да ни сблъска с всякакви несправедливости, напълно е възможна и следната ситуация: тегля кредит като подставено лице, давам парите на „поръчителя“. Поръчителят плаща дълга и после  претендира от мен възстановяване на платеното от него.

По документи всичко е изрядно –  той е поръчител, което означава, че като е платил кредита на длъжника има право да иска възстановяване на всичко, което е платил от длъжника. Изглежда Ви несправедливо и безспорно е така, но  в съда истината е такава, каквато  бъде доказана. И ако нашият „поръчител“ е недобросъвестен, той без особени усилия би могъл да ме осъди да му платя това, което е върнал на банката. Да докажа пред съда, че парите всъщност са теглени фиктивно от мое име, а всъщност са дадени на „поръчителя“ и съответно няма основание последният да ги търси от мен е мъчна работа. Защо? –  Защото това на практика не може да стане със свидетелски показания, особено ако става въпрос за суми на 5000 лева.

Това, което мога да направя е да действа превантивно като, ако се съглася да тегля кредит за друг, да искам от последния издаването на така нареченото обратно писмо. Обратното писмо е изходящо, в случая от лицето, на което са дадени парите, писмено заявление, в което лицето декларира, че теглените от мен пари по кредит за получени от него или са отишли в негова полза.

Така, ако разполагам с писмен документ в горния смисъл, ако „поръчителят“ прояви недобросъвестност и поиска да търси от мен пари във връзка с отпуснатия ми кредит, от които всъщност се е възползвал той, лесно ще мога да оборя претенциите му.

Не вярвам, че непрекъснато трябва да се съмняваме в честността на хората, с които влизаме в различни взаимоотношения. Напротив, доверието е изключителен важен фактор , за да имаме хармонични взаимоотношения и само въз основа на него могат да се  градят връзки. Обаче, това не означава, че нямаме интерес да оформим отношенията си по начин, който да защитава и нашите интереси в противен случай излиза, че не се грижим добре са себе си, а ако ние не го прави, как ще очакваме някой друг да го прави.