Допустимо ли е използването на детектор на лъжата в наказателния процес?
Състав на ВКС извършва внимателен преглед на съдебната практика, в която се коментира негодността на резултата от полиграфското изследване като доказателствено средство или доказателствен способ въобще. Добавя се, че изследването с полиграф – т.нар. „детектор на истината“, не е нито доказателствено средство, нито способ за установяване на факти по смисъла на НПК, като резултатите от такова изследване могат само да дадат насоки на разследващите, но не и да се използват като доказателство, установяващо авторството на деянието. Приема се още, че тестът с полиграф няма доказателствена стойност и е правилно да бъде отказано допускането му към назначени комплексни съдебни психологопсихиатрични експертизи. В много решения на ВКС се приема напълно последователно и безпротиворечиво, че резултатът от полиграфското изследване, който не е предвиден като средство или способ в НПК, няма доказателствена стойност. Резултатът от полиграфското изследване може единствено да способства дейността на разследващите, давайки им възможни насоки за разследване и ориентирайки ги в различни версии. В Решение № 50138 от 13.12.2023 г. по н. д. № 474/2022 г. се заключава, че след като това е така, извън съмнение е, че такъв резултат не може да се използва в наказателния процес и чрез инкорпорирането му в експертно заключение, което по естеството си представлява недопустимо заобикаляне на закона.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.