Kак прокурорът прекратява производството, когато престъплението е от частен характер
Какво трябва да съдържа постановлението, с което прокурорът прекратява наказателното производство, след като установи, че престъплението е от частен характер и е изтекъл 6-месечният срок за внасянето на тъжба от пострадалия и какъв е обхватът на съдебния контрол над това постановление. На тези въпроси отговори днес в тълкувателно решение Решението от 25 юли 2023 г. (виж тук) на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Тя постанови:
„Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК обхваща не само законосъобразността на констатацията за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, но и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Това постановление следва да съдържа както изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от НПК, така и констатациите му по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства.“
Тълкувателното дело беше образувано след констатиран от председателя на ВКС Галина Захарова проблем в практиката, който е възникнал след като през 2019 г. беше променен Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) и беше предвидено, че когато установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът спира производството (чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК). Той изпраща препис от постановлението за спиране на пострадалия и го уведомява, че има право да повдигне и да поддържа обвинение като частен тъжител. Ако в шестмесечен срок от получаване на съобщението за спирането на делото пострадалият не подаде тъжба, прокурорът прекратява наказателното производство. Постановлението за прекратяване подлежи на съдебен контрол и съдът, съгласно чл. 243, ал. 5 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността му.
Съдиите из цялата страна обаче имаха противоположни виждания за това какво трябва да съдържа това постановление на прокурора – следва ли да включва изводи по фактите и правото относно деянието, доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства. Съдиите бяха на различно мнение и за това какъв е обхватът на контрола, който осъществяват – дали единствено проверяват дали са спазени формалните предостави за прекратяването, или проверяват пълнотата на доказателствата и пропорционалността между тях и установените по делото фактически обстоятелства, както и за правилното прилагане на материалния и на процесуалния закон.
Наказателната колегия на ВКС прие, че не е достатъчно в постановлението за прекратяване да бъде направена преценка за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на производството, а в него следва да са налице изводите на прокурора, че има извършено престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, така и анализ на доказателствата, който обосновава тези изводи, защото те също са предмет на съдебния контрол.
„Основанието за прекратяване на наказателното производство, с което е свързан предметът на тълкуване, е специфично и представлява финализиращ елемент от сложен фактически състав, който включва следните юридически факти: извършено деяние, съставляващо престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия; наличие на постановление за спиране на наказателното производство; надлежно уведомяване на пострадалия, че ако желае наказателната отговорност на дееца за това деяние да бъде реализирана, следва да подаде тъжба в шестмесечен срок; пасивно поведение на пострадалия, вследствие на което в шестмесечния срок от получаване на съобщението за спирането на наказателното производство не е депозирана тъжба в съответния първоинстанционен съд“, посочиха върховните съдии.
Те констатират, че законодателят не е установил самостоятелни изисквания към съдържанието постановлението за прекратяване в този конкретен случай. И са категорични, че и в този случай постановлението следва да бъде мотивирано, а по общо правило мотивите следва да съдържат изводите на представителя на държавното обвинение относно установените обстоятелства, тези за доказателствата, въз основа на които са направени фактическите му констатации, и съображенията му по приложимия материален закон, установяващи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
„Необходимостта прокурорът да изложи в постановлението за прекратяване на наказателното производство своите изводи по фактите произтича и от принципа nе bis in idem – забраната за повторно съдене и наказване на лицето, срещу което е водено прекратеното наказателно производство. За да бъде тази забрана ефективно средство за защита, трябва да съществува яснота относно деянието, разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, което позволява да се направи законосъобразен извод за наличието на фактическа идентичност или съществено сходство на конкретно осъщественото от дееца поведение“, заявява ВКС.
В тълкувателното решение се приема, че отразяването на изводите на прокурора по фактите и правото, включително и относно реда на осъществяване на наказателното преследване, в предхождащото прекратяването постановление за спиране на производството, както и принципната възможност за обжалване на това постановление, не дават основание за ограничаване съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство в обсъжданата хипотеза.
Според върховните съдии правото на защита на обвиняемия, ако на досъдебното производство такъв е бил привлечен, също би се оказало съществено накърнено, ако съдебният контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство не обхваща и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора досежно престъпната деятелност.
„При очертаване обхвата на дължимия съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство в посочената в тълкувателното решение хипотеза следва да се отчита, че в момента, в който констатира, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът губи компетентността си да извършва каквито и да било действия по разследването. Ето защо съдебният контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство на посоченото основание следва да обхваща и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора има ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия“, изтъква ВКС.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.