Конфискува се само налично имущество с неустановен законен произход
Съдът не може да постанови конфискация на имущество с неустановен законен източник, което не е налично в патримониума на проверявания в края на изследвания 10-годишен период и не е установено да е преобразувано в друго.
Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в НОВО ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ (пълния му текст виж тук) от ключово значение за приложението на Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) и на предходния конфискационен закон.
То слага край на практиката да се отнемат имущество или пари, само преминали през патримониума на проверявания, без да са били трансформирани в друга собственост, която на практика водеше до конфискация на разходи.
С тълкувателното решение днес Гражданската колегия отговори на два свързани въпроса.
1. Определи кое имущество, се взема предвид при определяне на несъответствието от 150 000 лв. между имуществото и законните приходи, което изисква ЗПКОНПИ, за да се постанови конфискация.
„Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“, постанови ВКС.
2. „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“.
Върховните съдии сочат, че имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. „Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Ако приемем, че тези суми участват в несъответствието, ще възникне необходимост да бъдат отнети в полза на държавата като незаконно придобито имущество. Такова имущество, обаче, на практика не съществува в края на проверката – а това означава, че липсва предмет на отнемане“, изтъкват те.
Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане, а преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. То е налице, ако има пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд.
ВКС заявява, че е в тежест на КПКОНПИ да докаже какво имущество притежават проверяваният или свързаните с него лица в края на проверявания период. И не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено, повредено или изхабено, унищожено или погинало.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.