Конституционният съд запазва оспорени правомощия на прокуратурата
Съдът посочва, че прокуратурата е тази, която следи за спазването на законността. Такава е конституционната повеля за съдържателния аспект на мандата на прокуратурата в рамките на съдебната власт. Съдът осъществява контрол за законосъобразност само по отношение на акта, предмет на разглеждане в конкретното производство, докато прокурорският надзор може да се разпростре върху законосъобразността на различни актове на административни органи, които не са изключени от съдебно оспорване, но такова не се е развило.
В конкретния случай, пред КС са атакувани разпоредбата на чл. 145, ал. 1, т. 3 в частта относно думите „и действия” и „и ревизии”, и т. 6 в частта относно думите „или друго закононарушение” от ЗСВ.
Според анализа в Решение № 3 от 25.04.2023 г. на КС на РБ по к.д. № 18/2022 г. в чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ се открояват три хипотези, всяка от които се вмества в рамката на чл. 127 от Конституцията.
Първата включва упражняване на правомощието от прокурора „при данни за престъпления”.
Втората се прилага „при данни за незаконосъобразни актове”.
Третата хипотеза е „при данни за незаконосъобразни действия”, е относима към правомощието на прокуратурата по чл. 127, т. 6 от Конституцията – да участва в административни дела, които могат да имат за предмет „действия”, или в конкретни граждански производства.
Възлагането на проверка и/или ревизия на основание „данни за незаконосъобразни актове и действия” е относимо към способите, предвидени в Конституцията: да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и да участва в граждански и административни дела в случаите, предвидени със закон.
Заключението е, че предвидените в Конституцията и детайлизирани в закона правомощия на прокуратурата са непосредственото правно основание на прокурорската дейност по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ и едновременно с това са неин предел. Вместо противоречие с Основния закон е налице взаимодействие.
Използваната законодателна техника в хипотезата на ал. 1 на чл. 145 ЗСВ е приложима към всички нейни точки, поради което спрямо т. 6 са относими принципните постановки, според които дейността на прокурорите по реда на тази норма не може да надхвърля предела на конституционните правомощия на прокуратурата, детайлизирани в текущото законодателство. С разпоредбата на чл. 145, ал. 1, т. 6 ЗСВ на прокурора е предоставено едно правомощие – „да прилага предвидените от закона мерки”, при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
Така формулирана, разпоредбата предполага, че данните, с които прокурорът разполага, трябва да са за нарушение, предвидено в закон. Неприемлива е тезата, че с атакуваната разпоредба на прокурора се предоставя възможност да предотвратява всякакви правонарушения и това прекомерно разширява намесата му в гражданските отношения. Опасенията се опровергават от факта, че възможностите за участие на прокурора в граждански дела са само в изрично предвидени от закона случаи.
КС заключава, че разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗСВ съответства на конституционно възложената основна функция на прокуратурата – да следи за спазването на законността, и конкретният, установен с разпоредбата от ЗСВ инструментариум за постигане на тази основна функция, от една страна, е в синхрон и не противоречи до степен на отрицание със способите, които са ясно формулирани в чл. 127 от Конституцията и са лимитирани, и от друга страна, е в границите на други конституционни разпоредби, установяващи правомощия на главния прокурор.
Въз основа на това КС отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на горепосочените части от чл. 145, ал. 1 ЗСВ.
Двама от съдиите имат свое становище. Те изразяват опасение, чe мотивите на решението използват съдържанието на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ по начин, който не само легализира прокурорски практики по неговото прилагане, но и създава потенциален натиск върху Конституцията.