Коя е нормата по отношение на претенция на работник или служител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на императивно установено с КТ задължение на работодателя, в случаите, когато такова обезщетение не е изрично уредено в КТ?
С Решение № 121/22.02.2024 г. по гр.д. № 1148/2023 г. на ВКС, IV г.о., докладчик съдията Боян Цонев, по допуснатия до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правен въпрос:
Когато работник или служител претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на императивно установено с КТ задължение на работодателя и такова обезщетение не е изрично уредено в КТ, приложима по отношение на исковата претенция е материалноправната норма на чл. 49 ЗЗД – когато работодателят е юридическо лице или негово поделение (преобладаващата хипотеза), респ. – чл. 45 от ЗЗД – когато работодателят е физическо лице, домакинство, гражданско дружество или друго неперсонифицирано организационно и икономически обособено образувание (§ 1, т. 1 от ДР на КТ).
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.