Назад

Обявяване покана за свикване на общо събрание в търговския регистър – проблеми и решения

I. Стандартният казус е следният: дадено пререгистрирано сдружение е оповестило общо събрание (ОС) повече от един месец преди датата на провеждането му по два отделни начина – чрез обявяване на покана по партидата му в ТР(Търговския регистър) ,макар уставът му все още да предвижда поканата да се обяви в Дъргавен вестник /ДВ/,  и с поставяне на същата на таблото за обяви на адреса на управлението му, удостоверено чрез съставяне на Констативен протокол от нарочна комисия – чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ. Изрично упълномощен адвокат подава електронно заявление А15 за вписване на нови обстоятелства (решения на ОС), като прилага всички необходими документи.

И… получава отказ за вписване от длъжностно лице в Агенцията по вписванията (АВ).

Вместо да излезе със собствени мотиви, обикновено длъжностното лице възпроизвежда на принципа „копи-пейст“ текст от непубликувани официално Методически указания – че поканата е следвало да бъде обнародвана в ДВ поради дерогация на законовата норма от устава и единствено на това основание приема, че липсва законно проведено ОС. Длъжностното лице изобщо не се впечатлява и от факта, че поканата за ОС на сдружението е оповестена и по още един начин – чрез поставянето и на видно място на адреса на управление на ЮЛНЦ.

1.Методическите указания не са нормативен акт, нито задължително тълкувателно решение на Върховния касационен съд (каквото по този въпрос няма постановено). Този подход на длъжностните лица е не просто формалистичен, но и незаконосъобразен, лишен от каквото и да било вникване в представените доказателства и анализ на същите, несериозен и дори обиден за правото. Не на последно място, някои големи сдружения с клонове в страната влагат огромен финансов и логистичен ресурс за организиране и провеждане на ОС, поради което постановяването на подобен род откази им нанася сериозни имуществени вреди. По-важното обаче е, че възприетата трактовка в Методическите указания отдавна вече не съответства на непрекъснато изменяща се и много противоречива съдебна практика по чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ.

II. Съгласно актуалната разпоредба на чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ (ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 1 януари 2018 г.): „Ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден“.

1.По идентични казуси е формирана твърде противоречива практика след 1 януари 2018 г., както на АВ, така и на съдилищата. В началото някои длъжностни лица и състави приемаха, че нормата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ предполага отпадане на задължението за обнародване в ДВ, т.е. че считано от 1 януари 2018 г. всички ЮЛНЦ следва да обявяват поканата си само в ТР. Така например в Решение № 1558 от 23.07.2018 г. по т. д. № 1480/2018 г. на ТО VI-8 състав на Софийски градски съд. Т.е. че задължението за обнародване в ДВ е заменено по законодателен път от задължение за обявяване в ТР. Един вид замяна на императиви.

2. Това становище обаче водеше до правно-техническа невъзможност на непререгистрираните ЮЛНЦ, които няма как да ползват функционалностите на ТР, да свикат свое ОС. Тук няма да коментирам защо законодателят допусна удължаване до безкрайност на срока за пререгистриране и докога ще продължи „грижата“ за неспазващите закона за сметка правата и интересите на останалите. Затова други състави по-късно застанаха на по-различно мнение – че нормата следва да се тълкува в насока, че щом в устава на едно ЮЛНЦ е предвидено обнародване в ДВ, това изключва същото да става чрез обявяване на поканата в ТР, т.е. възприеха крайната позиция в цитираните Методически указния на АВ за дерогация на закона чрез устава. Това е теорията за частичния диспозитив. Защо трябваше ТР да се счита изрично изключен, след като правната норма не съдържа такъв текст, не стана много ясно. Така „заради бълхата изгорихме юргана“, т.е. за да се даде възможност на неспазилите закона ЮЛНЦ да провеждат свои ОС бяха създадени пречки на коректните такива да ползват функционалностите на ТР. От чисто практическа гледна точка това е абсолютно безсмислено, предвид еднаквия правен резултат, който се постига чрез ТР и ДВ – реализация на правната фикция за узнаване на дата, часа, мястото и дневния ред на ОС.

Оценявайки крайността на горните два подхода, на следващ етап трети състави пък приеха, че въпросната норма се прилага субсидиарно и че няма пречка да се използват и двата способа за оповестяване (чрез ТР и ДВ), цитирам: В случая не се установява публикуване на поканата за ОС с дневния ред да е публикувана в Държавен вестник, съгласно изискването на чл.26 ал.5 от устава, или в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, съгласно субсидиарната норма на чл.26 ал.3 ЗЮЛНЦ. Така в Решение № 31/03.01.2019 г. по т.д. № 70 на Окръжен съд – Разград. Т.е. съдът приема, че всеки един от двата способа на оповестяване е допустим и равностоен на другия. Това е теорията за пълния диспозитив.

Този формиращ се нов подход на съдилищата намира опора и в едно по-ново Решение № 135 от 10.03.2021 г. по т. д. № 1653/2019 г. на Върховния касационен съд, 1-во тър. отделение: Реквизитите на поканата не са били предмет на законодателни изменения за разлика от реда за оповестяването ѝ, регламентиран в чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ. До изменението на ЗЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 79/2006 г.) разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ предвижда изискване за обнародване на поканата за общото събрание в „Държавен вестник“ и поставянето ѝ в сградата на управлението на сдружението един месец преди деня на събранието. Според действащата към момента на провеждане на общото събрание на ответното дружество, чиито решения са оспорени с предявените искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, редакция (ДВ, бр. 79/2006 г.) на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ този ред за оповестяване на поканата вече не е императивно изискване, като е уредена възможността уставът на сдружението да предвиди друго. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ (ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 1. 01. 2018 г.) ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. Липсата на изменения във въведените с императивна норма минимални изисквания за съдържанието на поканата на фона на смекчаването в правния режим за оповестяването ѝ и диспозитивния характер на нормата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ разкриват същественото значение, което законодателят придава на реквизитите на поканата с оглед защитата на интересите на членовете на сдружението.

Под „ако друго не е предвидено в устава“ ВКС очевидно има предвид начин на оповестяване на ОС, различен, като от обнародването в ДВ, така и от обявяването в ТР. Противното би означавало въвеждане на задължение за оповестяване единствено и само чрез обнародване в ДВ, а очевидно ВКС обосновава точно обратната теза – че императивът за обнародване в ДВ е отпаднал и че режимът е смекчен. В общия случай сдруженията разполагат с такава друга възможност за оповестяване на ОС чрез поставяне на поканата на таблото за обяви на адреса на управление.

И наистина, ако цитираната норма има диспозитивен характер, както се прокламира в преобладаващата част съдебни решения, това е несъвместимо с успоредно лансираната в някои от тях теза за дерогация на правната норма с текст от устава на сдружението. Като последица се стигна до наложено по силата на приети от АВ Методически указания сдруженията да са длъжни да оповестяват своите ОС единствено и само в ДВ. При положение, че липсва тълкувателна практика на ВКС по този въпрос. Реално Методическите указания пренаписват правната норма на чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ, с каквото правомощие административният орган не разполага, нито те са нормативен акт, чрез който това изобщо би могло да стане. Реално диспозитивът е заменен с предходния императив от преди приемане на нормата, прикрит зад доста съмнителната теза за „дерогация“ чрез устава, обоснована по чисто умозрителен път.

Тази мисловна конструкция е толкова изкуствена, че практически доведе до огромни проблеми с вписванията в ТР на изрядни ЮЛНЦ. Когато една правна норма е диспозитивна, тя не трябва да задължава правния субект да реализира едно-единствено правилно поведение, а следва да му предоставя избор измежду алтернативни възможности. Т.е. диспозитивният характер предполага свобода на вземане на решение от правния субект коя от допустимите от закона възможности да предприеме, за да постигне преследваните цели, респ. да защити законните си права и интереси. Което означава ЮЛНЦ да могат да избират кой начин на оповестяване да предприемат – чрез ДВ по устав или в ТР по закон. Абстрахираме се дали и доколко изобщо вече е възможно в ДВ да се публикува покана за ОС на сдружение. Това е напълно допустимо, защото анализираната норма не съдържа забрана пререгистриралите се вече ЮЛНЦ да използват функционалностите на ТР и да обявяват поканите си там, тъй като противното би означавало те да бъдат задължени да изменят уставите си по стария ред, като изрично включат в тях такава правна възможност.  Конституционния принцип за разделение на властите и правната невъзможност волята на законодателя да бъде променяна с нормативни актове от по-нисш ранг, камо ли с издадени от орган на изпълнителната власт ненормативни вътрешно-административни такива, какъвто са всъщност споменатите Методически указания, въздигнати от АВ над закона. Поради което тълкуването от АВ и някои съдебни състави, че нормата хем била диспозитивна, хем задължавала ЮЛНЦ да свикват ОС само чрез покана в ДВ, ако това е вписано в устава им, т.е. не разполагат с право на избор, е неиздържана от правна гледна точка или поне подлежи на сериозна критика. Това противоречи на смисъла и духа на правната норма, на целта на закона, както и цитираната по-горе съдебна практика в обратна насока.

3.  Текста на чл. 7 (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.; изм., бр. 96 от 2017 г., в сила от 03.01.2018 г.)  (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2003 г., доп., бр. 31 от 2005 г. на ДВ), а именно: В неофициалния раздел на „Държавен вестник“ се обнародват разпорежданията на председателя на Народното събрание по чл. 9, ал. 2 и чл. 15, индивидуалните административни актове на министри и на ръководители на държавни и общински органи, обявления и съобщения на министерства, други ведомства, академии, висши училища и научни институти, общини, призовки на съдилища, съдебни решения, покани за свикване на събрания с приложени към тях протоколи за свикването и други известия, когато тяхното обнародване е предвидено в закон или в нормативен акт на Министерския съвет, съобщения на редакцията на „Държавен вестник“.

Тълкуването на тази правна норма навежда, че обнародването на изброените, включително и на поканите за свикване на ОС, е допустимо единствено, когато това е предвидено в закон или нормативен акт на МС. След приемането на цитираната горе правна норма след 1 януари 2018 г. в ЗЮЛНЦ отпадна законовото задължение поканите за свикване на ОС да се обнародват в ДВ, а се допусна възможността те да се обявяват в ТР, освен ако самото ЮЛНЦ не предприеме някакъв друг способ – „ако друго не е предвидено в устава“.

Това е още един аргумент в полза на единствено издържаната от правна гледна точка теза, че нормата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ не само не задължава ЮЛНЦ да обнародват поканите си единствено и само в ДВ, а напротив, дори този способ за свикване на ОС да е предвиден в устава им, това не е пречка за реализиране на фикцията „узнаване“ да се използва и ТР, предвид въведеното с правната норма диспозитивно начало. Още повече, когато АВ е допуснала обявяването на поканата за ОС на дадено сдружение в ТР, а не го е отказала.

Всякакво друго тълкуване ликвидира диспозитивния характер на нормата и незаконосъобразно въвежда задължение за ЮЛНЦ с устав от преди приемането ѝ да свикват ОС единствено и само чрез обявяване в ДВ, като допълнително се въвежда тяхно задължение да изменят устава си, ако желаят да използват за същите цели ТР. Става въпрос за еднакви по значение и правни последици юридически фикции – „узнаването“ на поканата. Дали фикцията „узнаване“ ще се реализира чрез ДВ или ТР е все едно от гледище на крайния резултат. Обективно погледнато чрез качването на покана по персонална партида на ЮЛНЦ вероятността тя да достигне до членовете на сдружението е много по-голяма, отколкото при обнародване в ДВ.

4. Не на последно място, според чл. 9 ал.1 на ЗТРРЮЛНЦ обявяването в ТР дава публичност на обявения акт. Според втората алинея представените актове по чл. 5 се смята, че са станали известни на третите лица от момента на обявяването. Цитираните текстове всъщност са правното основание на законовата фикция за узнаването, за която стана въпрос и по-горе. Дори да се приеме, че дадена покана формално е била обявена в ТР, вместо да бъде обнародвана в ДВ, узнаването тъй или иначе е достигнало до членовете на ЮЛНЦ и до третите лица, т.е. фикцията е реализирана и целта на закона е изпълнена. В този ред на мисли постфактум обявяването на този способ за реализиране на законовата фикция за узнаване за неводещ до правни последици от длъжностни лица на АВ е не просто неконструктивен, но и противоречащ на здравия разум. По този начин се въвежда нова контрафикция, че въпреки направеното обявяване в ТР, то не е достигнало до адресатите си.

5.Възниква нормалният въпрос: с какво фикцията за узнаване чрез обнародване в ДВ е по-добра от тази за обявяване в ТР? При положение, че и в двата случая не става въпрос за реално уведомяване, за да се прави преценка кой от двата способа е „по-ефективен“. Тази ситуация на състезание между юридически фикции се усложнява и чрез противоречива практика на АВ за обявяване на самите покани в ТР. В едни случаи поканите се обявяват в ТР, а в други случаи се постановява отказ с аргумент, че същите следва да се обнародват в ДВ, тъй като уставите им го предвиждали.

Възниква нов въпрос от съществено значение за правилното решаване на подобен род казуси: защо АВ в едни случаи допуска обявяване в ТР на поканите за ОС на сдруженията, а в други идентични случаи отказва.

6. В общия случай не само говорим за сдружения, които вече са били пререгистрирани (т.е. могло е диспозитивно да се ползват от възможността да обявяват поканите за заседания на ОС в ТР и са имали достъп до функционалностите на ТР), но и освен това са качили поканите и на адресите си на управление. Т.е. фикцията „узнаване“ е реализирана по два независими един от друг способа – обявяване в ТР и оповестяване на адреса на управление. При това положение постановяваните откази за вписване на новите обстоятелства (решения на ОС) има чисто формалистичен и административно-бюрократичен характер изцяло в разрез с духа и смисъла на закона. Както и в разрез с диспозитивното начало в нормата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Налице е и противоречие с по-новата практика на окръжните съдилища (цитираните решение на ОС – Разград и ОС – Варна). Още повече, че ако ще мерим ефективността на двата способа за реализиране на правната фикция „Узнаване“, то очевидно обявяването по персонална партида на ЮЛ в ТР има много по-голям шанс да стигне до неговите членове, отколкото чрез обнародване в ДВ.

Абсурдно и непонятно е АВ хем да допуска обявяването на поканата за свикване на ОС в ТР (абстрахираме се от собствената ѝ противоречива практика по този въпрос), хем постфактум при подаване на документи за вписване в ТР на взетите решения да констатира, че същата тази покана не води до правни последици, с последващ отказ за вписване, въпреки че оповестяването е станало и по „друг“ начин – поставяне на поканата на таблото за обяви на адреса на сдружението. Това най-малкото означава, че АВ извършва хаотични и взаимно изключващи се действия – първо поканата се обявява в ТР (приема се за редовна), а след това се постановява отказ за вписване на нови обстоятелства, поради нередовно оповестяване на ОС чрез същата тази покана. Ако АВ застава на становище, че с обявяване на покана в ТР сдружението не може да проведе законно ОС, би следвало изобщо да не допуска това обявяване, в противен случай е налице незаконно обогатяване на държавния орган от инкасираната ДТ.

Освен това самите сдружения възприемат допускането на поканата до обявяване в ТР като един вид „разрешение“ от АВ да се използва този метод на оповестяване като допустим и законен и съвсем нормално е да си помислят, че не е необходимо да я обнародва в ДВ. Особено когато оповестяването на ОС е дублирано и чрез поставяне на поканата на адреса на управление. Реално с действията по обявяване на поканата в ТР АВ създава впечатление в сдруженията, че провеждат напълно редовна процедура.

Само за пълнота отбелязвам, че в практиката някои съдилища приемат, че с представянето на образец от поканата, както и на доказателства за поставянето ѝ на видно място на адреса на ЮЛНЦ, се считат изпълнени изискванията на закона за оповестяване на свикването на ОС, когато длъжностното лице е пропуснало да даде указания, дори и ако липсва обнародване или обявяване на същата в ДВ или ТР. Така в Решение № 205 от 25.09.2019 г. по в. т. д. № 535 / 2019 г. на I състав на Апелативен съд – Варна: С молба вх. № 5156/18.09.2019г. представителят на заявителя представя покана за свикване на годишно отчетно общо събрание на „Конно-спортен клуб Хан Кубрат“ – гр. Варна и протокол от 24.04.2019г. за поставянето на поканата на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението. Предвид липсата на предходно дадени указания по чл. 22, ал. 5, изр. първо от ЗТРРЮЛНЦ сезираният за последващ инстанционен контрол настоящ съдебен състав следва да съобрази представените от жалбоподателя доказателства в производството по обжалване. С приложените документи се доказва изцяло надлежно изпълнение на предвидената в устава процедура за свикване на общо събрание на 01.06.2019 г.

Длъжностните лица в конкретните казуси изобщо не вземат предвид този твърде съществен за крайния им извод юридически факт – че оповестяването на ОС е станало и чрез поставяне на поканата на видно място на адреса на управление.

Здравия разум се налага от двете последни решения на СГС по идентични казуси: Решение № 774/15.06.2023 г. по т. д. № 908/23 на VI-15 с-в и Решение № 785/16.06.2023 г. по т. д. № 953/23 на VI-4 с-в. И двата състава приемат, че с приемането на разпоредбата  на чл. 26 ал.3 от ЗЮЛНЦ е отпаднало задължението на ЮЛНЦ да обнародват покана за ОС в ДВ, проведеното ОС след обявяването на покана в ТР е напълно редовно и отменят постановените откази на длъжностните лица да впишат новите обстоятелства по партидата.

III. Предвид изложеното, вкл. най-новата практика на СГС, постановените от АВ формалистични откази по подобен род идентични казуси на база остарели и неадекватни Методически указания се явяват незаконосъобразни и неправилни – постановени при нарушаване на административно-производствените правила и материалния закон

1. АВ не е намерила пречки и е допуснала обявяването на покана за свикване на ОС на по партидата на сдружението, т.е. не е постановила отказ за оповестяване чрез този способ. По този начин у заявителя се създава основателно убеждение, че процедурата е законна и е спазена, т.е. не се е налагало обнародване в ДВ (абстрахираме се доколко това към настоящия момент е възможно и допустимо).

2. Постановяване на последващ отказ за вписване на нови обстоятелства с аргумент, че липсва редовно проведено ОС, тъй като същото не е оповестено в ДВ, противоречи на предходно действие на АВ за допускане обявяването на поканата в ТР (както и на закона).

3. Липсата на дадени и неизпълнени указания на АВ изключва „промяната на правилата“ по средата на процедурата.

4. Законът за ДВ допуска публикуване на покани и другите изброени в чл. 7 документи единствено, когато това се предвижда в Закон, какъвто в случая няма, доколкото в действащия текст на нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ вече няма такова изискване.

5. Приета от НС правна норма в закон не може да се дерогира с частноправен документ (устав), който хронологично е разположен преди влизане в сила на законовия текст.

6. Дерогацията не може да се налага по силата на практика на административен орган, базирана на вътрешно-административен ненормативен акт (Методически указания) и не може да се прилага в разрез с волята на законодателя при липса на тълкувателна практика на ВКС или решение на Съда на ЕС.

7. Редовно или не (предвид различните правни трактовки в противоречива съдебна практика на обема на диспозитивното начало в новелата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ), чрез обявяването на поканата в ТР се е реализирала законовата фикция за узнаване от третите лица, регламентирана в чл. 9  ал.1 и ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и то по обективно по-ефективен начин – по персоналната партида на ЮЛНЦ.

8. По-новата съдебна практика на ВКС и съдилищата (цитирана по-горе) отрича дерогацията и застъпва теорията за пълния диспозитив (отпадане на императиви) и облекчаване на процедурата, предвид реализиране на законовата фикция за узнаване чрез обявяване на поканата за ОС в ТР.

9. Освен в ТР, свикването на ОС е оповестено и по друг начин – чрез поставяне на поканата на таблото за обявления на адреса на сдружението. източник:

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.