Проблемът с изтриването на данните от ЦКР
ЦКР/Централен кредитен регистър/ е мястото, в което има досие за всеки, който е теглил кредит, със сумата, която е получил и вида на задължението. Кредитните и финансови институции са задължени всеки месец да подават информация в регистъра. Досието съдържа т. нар. кредитна история, от която потенциалните кредитори, се информират за настоящите задължения, редовните и закъснелите вноски и изплатените предишни кредити. Т.е. това са данните, от които може да се направи извод за надеждността на всеки кредитополучател. Затова кредиторите изискват справка от регистъра преди да сключат договор за заем и достоверността на информацията в него е от ключово значение за гражданския и търговския оборот.
По въпроса дали погасените по давност задължения трябва да се заличават от ЦКР има противоречива съдебна практика. Най-общо казано, в част от решенията се застъпва виждането, че след като Наредбата за ЦКР (чл. 22) дава възможност длъжникът да поиска от кредитора корекция на данните в ЦКР, няма пречка кредиторът да спре да подава тази информация към БНБ, когато задължението е погасено по давност.
В други актове се развива тезата, застъпвана по делото във ВАС от колекторската фирма, че кредитът не е погасен, а продължава да съществува като естествено задължение, което може да бъде изпълнено доброволно. Т.е. няма основание да спре подаването на информация към ЦКР. Като в практиката има различни виждания и за това дали е допустимо извънсъдебно позоваване на изтеклата давност, или трябва да се води исков процес.
Съдилищата приемат за недопустими предявените от хора с данни за задължения в ЦКР осъдителни искове, с които кредиторът да бъде задължен да извърши действия за заличаване на кредит в ЦКР (в този смисъл виж определение на ВКС тук). Същевременно, Наредбата за ЦКР изисква именно кредиторът да подаде информацията за вземането в регистъра. Така се поставя въпросът за възможностите пред длъжника, ако е налице неправомерен отказ от страна на кредитора да го направи.
До 2015 г. Наредбата за ЦКР до предвиждаше специален иск (чл. 24, ал. 4 гласеше: „Ако клиент на институция по чл. 4 оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в Централния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява в информационната система на регистъра. Информацията за наличие на оспорване, както и за влязло в сила съдебно решение по спора, се подава институциите по чл. 4 в срока и по реда на чл. 10, ал. 2), но той вече не съществува.
Едната възможност за длъжника, но само ако разполага с влязло в сила решение, подобно на това на ВАС, при отказ на кредитора да го изпълни, да ползва процедурата по чл.304 АПК и да иска налагане на санкция за неизпълнение на съдебно решение.
Друга възможност е да търси обезщетение за вреди от виновно противоправно поведение на служители на кредитора във връзка с некоректно вписване в ЦКР на основание чл. 49, вр. 45 от Закона за задълженията и договорите. Например, дружеството, на което е отказано да води осъдителен иск, с който кредиторът да бъде задължен да коригира информация в ЦКР, в приложеното по-горе определение на ВКС, вече е предявило иск за вреди, като сочи, че заради неверни според него данни в регистъра, му е било невъзможно да получи нов кредит.
На сайта си БНБ заявява следното: „Банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари – участници в системата на ЦКР, носят отговорност за верността на данните, подадени към регистъра. Само те могат да извършват корекции на собствените си данни. БНБ не извършва корекции и не носи отговорност за информацията, подадена към регистъра от участниците в системата на ЦКР“. Следва да се отбележи обаче, че като всички правни субекти, БНБ е задължена да спазва правото на Европейския съюз и съответно носи отговорност за неизпълнение на задължение, произтичащо от него. източник
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.