Актосъставителят не е длъжен да разяснява възможността да се направят възражения
Автор: адв. Атанас Джонев
обновена юли 2025 г.
1. Въведение
В административнонаказателното производство е широко разпространено схващането, че актосъставителят следва да разяснява на нарушителя правото му да направи възражения срещу съставения акт. Това обаче не е юридически ангажимент, наложен от закона.
2. Нормативна уредба
Съгласно чл. 43, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), нарушителят има право да направи възражения в 3-дневен срок от подписване на акта. Законът не задължава актосъставителя да уведоми писмено или устно за това право.
3. Разликата между права и процесуални задължения
а/Нарушителят има субективно право да подаде възражение;
б/Актосъставителят има задължение да състави АУАН съгласно закона, но не е натоварен със задължение да разяснява права, освен ако това не е изрично предвидено.
4. Съдебна практика .Съдилищата последователно приемат, че неразясняването на правото на възражение не води до порочност на АУАН.
Примери: Решение № 785/2021 г. по адм. д. № 2483/2021 г., АССГ;
Решение № 245/2020 г. по адм. д. № 1420/2020 г., АС Пловдив – „липсата на указание не засяга правото на защита“.
5. Възражението – право, не задължение
Дори при липса на изрично уведомление, законът приема, че всеки нарушител има обективна възможност да се защити чрез:
а/възражение срещу АУАН (чл. 44 ЗАНН);
б/възражение при издаване на наказателно постановление (чл. 53 ЗАНН);
в/съдебно обжалване (чл. 59 и сл. ЗАНН).
6. Защо не е необходимо уведомление
а/Административнонаказателното производство не е наказателно, в строгия смисъл;
б/ЗАНН няма аналог на чл. 55 НПК (задължително разяснение на права);
в/Правото на възражение не е ограничено във времето без възможност за защита - винаги следва НП и съдебен контрол.
7. Изключения – само при особени случаи
В някои хипотези, когато:
а/нарушителят е лице с увреждане;
б/има езикова бариера;
в/има очевидна липса на разбиране на процесуалните права;
…разяснението може да бъде предпоставено от принципа на справедлив процес, но не по силата на ЗАНН.
8. Последици при неуведомяване
Липсата на указание не води до:
а/нищожност на АУАН;
б/незаконосъобразност на наказателното постановление;
в/ограничаване на правото на защита.
9. Добра практика - но не правна необходимост
Въпреки че не е задължено по закон, разяснението на правото на възражение от страна на актосъставителя би било:
а/добра административна практика;
б/в съответствие с принципите на чл. 4 от АПК (прозрачност и информираност).
10. Заключение
Актосъставителят не е длъжен по закон да разяснява правото на възражение срещу АУАН. Това не нарушава правото на защита на нарушителя, нито опорочава процедурата. Гаранциите на ЗАНН и възможността за съдебен контрол осигуряват адекватна защита и без подобно уведомление.