Допустимо ли е използването на детектор на лъжата в наказателния процес?
Автор: адв. Атанас Джонев| обновена юли 2025 г.
1. Въведение
Полиграфът (детекторът на лъжата) отдавна предизвиква интерес в обществото и медиите. Въпросът, който стои пред наказателноправната практика, е: може ли резултатите от полиграф да се използват като доказателство в наказателния процес? Отговорът изисква внимателен анализ на правната рамка, съдебната практика и научната стойност на метода.
2. Какво представлява полиграфът
2.1. Полиграфът измерва физиологични реакции като:
- пулс
- кръвно налягане
- дишане
- електропроводимост на кожата
2.2. Предполага се, че тези реакции отразяват емоционален стрес, свързан с неистинност на отговорите
2.3. Методът не разкрива обективна истина, а предполага повишена вероятност за лъжа
3. Правна рамка в България
3.1. НПК не предвижда изрично използване на полиграф
3.2. Според чл. 107 от НПК – доказателствени средства са показания, веществени доказателства, експертизи и др.
3.3. Полиграфът не е признат метод от съдебната медицина или психология, който да е нормативно регламентиран
4. Съдебна практика
4.1. Българските съдилища са последователни: .Резултатите от полиграф не се приемат за доказателства
Може да се приеме като допълнителен ориентир, но няма доказателствена тежест
4.2. Решение на ВКС: .ВКС многократно е подчертавал, че „детекторът на лъжата не притежава необходимата научна достоверност за използване в съдебното производство“
4.3. Може да се използва по инициатива на страните, но не обвързва съда
5. Международна практика
5.1. В повечето държави от ЕС и САЩ
а/Полиграфът не е допустим като доказателство в наказателния процес
б/Приема се единствено по взаимно съгласие и с ограничено приложение
5.2. Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ): Поддържа позиция, че използването на полиграф против волята на обвиняемия нарушава чл. 6 ЕКПЧ (право на справедлив процес и защита срещу самоуличаване)
6. Научна критика към метода
6.1. Липса на универсална физиологична реакция, доказваща лъжа
6.2. Висока степен на субективност в анализа
6.3. Възможност за „измама“ на теста от тренирани лица
6.4. Резултатите зависят от въпросите, инструкциите, оператора
7. Кога може да се използва полиграф
7.1. Само с изрично доброволно съгласие на лицето
7.2. Само като неофициален метод за проверка на достоверност
7.3. Може да повлияе на оперативната работа на разследващите органи, но не е доказателство по делото
8. Заключение
Полиграфът не е допустим доказателствен източник в българския наказателен процес. Той може да има ограничено приложение в оперативната дейност или при вътрешни разследвания, но не може да замести доказателствата, събрани по надлежен процесуален ред. Използването му изисква пълно доброволно съгласие и не може да бъде основание за осъдителна присъда.