Допустимо ли е трайни търговски отношения да се установяват със свидетелските показания?
Състав на ВКС е сезиран по въпроса за допустимостта със свидетелски показания да се установят спорни факти като времето и характера на извършена услуга, периода на извършването ѝ и съществуването на трайни търговски отношения между страните. Върховните магистрати отбелязват, че в практиката на ВКС е прието, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Разясненията, които са дадени, са, че със свидетели не може да се доказва извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5000 лв., но гласните доказателствени средства са допустими за извършени правни или фактически действия по изпълнението, като приемане на изработеното; механизма на комуникация при осъществяване на търговските взаимоотношения или трайни търговски отношения във връзка със съвместна дейност. По отношение доказването на съществените елементи на договора е прието, че нормата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, според която, ако цената по договор за продажба не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се счита, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства, се прилага и по отношение на цената по договор за услуга. В Решение № 50100 от 12.01.2024 г. по т. д. № 1485/2022 г. се споделят изцяло разрешенията в практиката на ВКС и се приема, че свидетелските показания са допустими за установяване на съществуването на трайни търговски отношения, както и за изпълнението на договори за предоставяне на услуги относно времето, характера и периода на извършената услуги. ВКС добавя, че при обсъждане от решаващия съд на гласните доказателства съвместно с останалите ангажирани доказателствени средства съдебният състав би могъл да приеме, че услугата е предоставена в рамките на съществуващи трайни търговски отношения и при доказаност на фактите относно извършването й да определи цената по правилото на чл. 326, ал. 2 ТЗ.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.