Назад
25.11.2024 г.

Как се преценява търговският характер на сделка?

 Обективните/абсолютни търговски сделки са лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ – застрахователни, банкови, комисионни, спедиционни, превозни и др., като при тях е без значение дали лицето, което ги извършва, притежава качеството търговец. Извън законодателно посочените сделки, които по естеството си са търговски, такъв характер на сделката се придава и тогава, когато тя е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие – субективни/относителни търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска – достатъчно е да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. В зависимост от качеството на лицата по правоотношението, търговските сделки могат да бъдат едностранни или двустранни. В чл. 287 ТЗ е предвидена приложимост на разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона. В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори, които са част от гражданското право. Когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени от такъв договор, включително и договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, независимо за извършването на какъв вид дейност се е задължил изпълнителят, видът на делото следва да се определи в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. С оглед на изложеното, в Решение № 96 от 06.07.2022 г. по т. д. № 2738/2019 г. се приема, че когато не попада в кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ, преценката за търговския характер на сделката следва да се изведе съобразно въведения от законодателя в чл. 286, ал. 1 ТЗ субективен критерий: извършена ли е от търговец при осъществяване на дейността му по занятие, при прилагане на оборимата законова презумпция по чл. 286, ал. 3 ТЗ за наличие на връзка между сключената от търговеца сделка с упражняваното от него занятие.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.